Проблемът е, че жените като нея допринасят Оуен да продължава да бъде водещата новина. Няма нужда да припомням това на Милисънт, докато крачи по тенис корта.
— Готов съм, когато ти си готова — казвам аз.
Тъмните очила скриват очите ѝ — както от слънцето, така и от мен — но тя кимва.
— Здравей и на теб.
— Съжалявам.
Навеждам се и я целувам по бузата. Ухае на цитрус.
— Здравей.
— Здравей.
— Писмото готово ли е?
— Искаш ли да го прочетеш?
Искам да каже „да“, искам да я гледам, докато го чете, но тя поклаща глава.
— Няма нужда. Имам ти доверие.
— О, знам това. Просто попитах.
Тя се усмихва и ме целува по бузата.
— Ще се видим вкъщи. Вечерята е в шест.
— Както винаги.
Наблюдавам я, докато се отдалечава.
Днес не спира в закусвалнята „При Джо“. Днес само работи — или в офиса, или организира огледи на къщи.
Продължавам да наблюдавам движението на тракера, продължавам да проверявам къде отива, но не защото искам да разбра нещо за Наоми. Вече го знам. Ако все още не е мъртва, скоро ще бъде.
Наблюдавам движението на тракера, защото обичам да наблюдавам Наоми.
Минава още един ден, след това друг и Джош отново започва да отброява колко дни са изминали от изчезването на Наоми. Гледам репортажите му по телефона си през цялото време — очаквам извънредните новини, в които ще съобщят, че тялото е било открито. Дори когато се събуждам през нощта, усещам порив да проверя дали нещо се е случило. В интернет новините могат да се появят във всеки един момент. Обикновено това не представлява проблем. Но сега, докато очаквам новината да бъде обявена, това е особено дразнещо. И неудобно.
Слизам на долния етаж и излизам в задния двор, където проверявам телефона си. Новините са същите, каквито бяха и преди да си легна. Нищо извънредно, нищо ново, все едно гледам скучни повторения.
Но не се чувствам уморен. В два часа сутринта въздухът не помръдва, както и целият ни квартал. Никой в „Хидън Оукс“ не организира среднощни купони, нито дори слуша силно музика. Дори не виждам нито една светлина във всичките ни къщи, подобни на имения.
Иска ми се да можех да кажа, че това е къщата на мечтите ни — че още първия път, когато я видяхме, разбрахме как това е мястото, на което искаме да бъдем, мястото, което толкова много се бяхме трудили да си купим. Това не е вярно. Къщата на мечтите ни се намира малко по-навътре в „Хидън Оукс“, където къщите наистина представляват имения, но вътрешната част е запазена за директорите на финансови фондове и хирурзите. Ние живеем в средната част — заради един труден развод, който доведе до запорирани авоари и беше последван от наложена от банката възбрана.
Тъй като Милисънт многократно беше водила на тази банка сериозни клиенти за ипотеки, успяхме да си купим къща, която не би трябвало да можем да си позволим. Това е причината да живеем в средната част на „Хидън Оукс“. Би трябвало да живеем в най-външната част, но както винаги, аз успях да си проправя път до средата.
Шумоленето в храстите ме кара да подскоча. Вечерта не е ветровита.
Шумът идва от страничната част на къщата. Ако имахме куче, щях да предположа, че то е било причината за шума, но ние нямаме. В този район нямаме дори сърни.
Шумоленето се чува отново, последвано от скърцане.
С телефон в ръка, подхващам разследване. Задната ни веранда е дълга наполовина колкото самата къща, от кухнята до ъгъла, и в тъмното се приближавам до другия край на парапета. Пътечката покрай къщата е частично осветена от една улична лампа и е пуста. Няма животни, няма крадци, няма серийни убийци.
Отгоре долита тих драскащ шум. Вдигам поглед в мига, в който Рори се промъква обратно в къщата.
Не предполагах, че се е промъкнал навън.
Глава 45
Купони, наркотици, момичета. Или просто така.
Това са причините Рори да се измъква от къщата. Еднакви са за всички момчета в тийнейджърска възраст. Първия път се измъкнах от вкъщи, за да пуша трева, след това се промъквах навън, защото се получи първия път. В крайна сметка започнах да го правя заради Керълайн. Родителите ми така и не разбраха. Или по-вероятно така и не ги беше грижа.
И въпреки това дори когато Рори видя как аз се измъквам от вкъщи, на мен нито за миг не ми хрумна, че той прави същото. Толкова съм разсеян в последно време.
Вместо веднага да говоря с него, аз чакам. Точно както чакам тялото на Наоми да бъде открито, чакам подходящия момент да говоря със сина си. Също така това ми дава възможност да установя дали има още нещо, което съм пропуснал.