Стаята му е разхвърляна, както винаги, с изключение на бюрото. То е подредено почти маниакално, но не съвсем, защото манията за ред не се проявява в нищо друго. Не го е грижа дали дрехите му са струпани на купчина, или книгите му са разпилени по целия под, но бюрото му винаги е подредено. Може би защото никога не го използва.
Рори е на училище. Телефонът му е в него и не му е позволено да държи компютър в стаята си, затова търсенето ми е ограничено до аналоговия свят. Първо е нощното шкафче, след това бюрото, скринът и гардеробът. Поглеждам дори под леглото, под скрина и в дъното на чекмеджето му с чорапи.
Възможно най-разочароващото търсене.
Порно няма, защото го гледа в интернет. Няма бележки от момичета, защото с тях си пише съобщения. Няма снимки, защото са в телефона му. Няма наркотици, нито алкохол, защото дори да ги употребява, не е достатъчно глупав да ги държи в стаята си. Това все пак е нещо. Поне синът ми не е идиот.
Не казвам на Милисънт, защото си има достатъчно грижи.
Тя не знае. Ако беше разбрала, Рори вече щеше да е наказан до края на живота си. Но тя не знае, защото никога не би го чула. Милисънт спи непробудно. Не съм сигурен, че дори алармата за пожар може да я събуди.
Два дни след като го виждам как се катери по външната стена на къщата, отивам в училището му малко преди обяд. Администраторката изпраща съобщение на учителката му, която го изпраща в канцеларията. Рори и Джена посещават частно училище, но не е необходимо да носят униформи. Но все пак имат изисквания за облеклото, затова Рори всеки ден е облечен с тъмнозелени спортни панталони и риза. Днес ризата е бяла. Раницата виси на рамото му, а рижата му коса се нуждае от подстригване. Веднага щом ме вижда, той отмята бретона от челото си.
— Всичко наред ли е? — казва той.
— Всичко е чудесно. Просто ми хрумна, че може да прекараме следобеда заедно.
Веждите му се повдигат, но той не възразява. Поне засега да прекара време с мен му се струва за предпочитане пред следобедните му часове.
Обядваме в любимия ресторант на Рори, където той си поръчва пържолата, която Милисънт никога не му приготвя. Не задава въпроси, докато сервитьорката не донася газираната му напитка, каквато никога не може да се намери у дома ни. Знае, че нещо се е случило, затова не се учудвам, когато казва:
— Какво става, татко?
Но се шокирам, когато продължава със следното:
— С мама развеждате ли се?
— Да се развеждаме? Защо изобщо питаш за това?
Той свива рамене.
— Защото така се прави, когато искаш да кажеш нещо такова.
— Така ли се прави?
— Ами да.
Казва го, сякаш всички го знаят.
— Двамата с майка ти не се развеждаме.
— Добре.
— Наистина.
— Чух те.
Бавно отпивам голяма глътка от студения си чай, а той прави същото със своята газирана напитка. Не казва нищо друго, с което ме принуждава да започна.
— Всичко наред ли е?
— Да, татко. При теб всичко наред ли е?
— Чудесно е. Да се случва нещо ново напоследък?
Рори се поколебава. Донасят ни храната и това му дава още малко време да обмисли какво го питам в действителност.
Когато сервитьорката си тръгва, той леко поклаща глава.
— Май не.
— Май не?
— Татко.
— Хммм?
Отхапвам от пържолата си.
— Просто ми кажи защо сме тук.
— Просто искам да знам какво ново и вълнуващо се случва в твоя живот — казвам аз. — Защото, каквото и да се случва, трябва да е ново и вълнуващо, щом те кара да се измъкваш от вкъщи посред нощ.
Ръцете на Рори замръзват, докато реже пържолата си. Почти виждам как възможните отговори се вихрят в главата му.
— Беше само веднъж — казва той.
Не отговарям.
Рори въздъхва и оставя приборите си.
— Направихме го заедно с Бен. Искахме да видим дали ще ни се размине.
— На него размина ли му се?
— Доколкото знам.
— И какво правихте двамата навън?
— Нищо всъщност. Отидохме до стадиона, поритахме малко футболна топка. Размотавахме се.
Звучи достоверно. На четиринайсет години беше достатъчно вълнуващо просто да излезеш от къщата в полунощ. Но той не изглеждаше като човек, който за първи път се катери до този прозорец.
Рори не се промъква навън нито тази нощ, нито следващата, което не е изненадващо, като се има предвид, че са го хванали. Но аз не внимавам само през нощта, а внимавам за всичко в поведението му, което до този момент съм пренебрегвал.