Вечер го гледам кога си пише съобщения, кога телефонът му вибрира и поглежда да види кой е, кога е пред компютъра си. По време на филмовата вечер държи телефона си прибран, но често го проверява. Веднъж позвънява, но мелодията не е рок музика или от някоя телевизионна игра. Избрал е песен, която не съм чувал преди, но се чува дрезгавият глас на някаква жена, която пее така, сякаш е застанала на ръба на пропаст.
Когато взимам децата, отивам пред училището достатъчно рано, за да мога да видя какво точно се случва, когато излизат от сградата. Тогава виждам момичето, което очевидно е завъртяло главата на сина ми.
Тя е дребничка блондинка с розови устни, млечнобяла кожа и права коса, която се спуска до брадичката ѝ. Отмята я назад, докато си говорят, и пристъпва от крак на крак. Момичето е точно толкова притеснено, колкото и той.
Колко дълго, питам се аз. Колко дълго си е имал приятелка или почти приятелка? Ако онази нощ не го бях хванал, изобщо нямаше да подозирам за това. Може би до края на живота си нямаше да узная за тази дребничка блондинка, която синът ми харесва.
Имало ли е и други момичета, блондинки или брюнетки, или червенокоси, които са карали сина ми да си загуби ума, както е направила тази сега? Пропуснал ли съм първата, втората и третата? Вече няма как да разбера. Той не би ми казал дори да го попитам. Дори не ми каза за настоящата.
А аз не забелязах и дори не подозирах, преди да положа някакво усилие. И като нищо можех да си остана в пълно неведение.
Глава 46
По време на вечеря телефоните на всички са подредени върху кухненския плот зад Милисънт. Ядем ризото с гъби и праз лук, с гарнитура от бейби моркови, когато телефонът ми започва да вибрира, да свети и да бучи като автомобилен клаксон.
Извънредни новини.
Милисънт протяга ръка зад гърба си и изключва звука на телефона ми.
— Съжалявам — казвам аз. — Спортното приложение.
Тя ме поглежда строго. По време на вечеря звукът на телефоните трябва да бъде изключен. Аз просто забравих.
Извънредните новини може да бъдат всякакви, но аз знам, че не е така. Моето приложение за новини е настроено да следи само за имената на Наоми и Оливър Оуен, както и за думите „открит труп“. Технологиите са нещо невероятно.
Както и нещо ужасно, защото сега трябва да чакам до края на вечерята, за да узная нещо повече. Това е по-лошо от двайсет минути в пълно неведение.
Когато най-сетне приключваме, аз грабвам телефона си, докато децата разчистват масата.
Открит труп на жена
Вдигам глава към Милисънт. Тя стои пред умивалника, облечена е със стар суитшърт и черен клин и е обула чифт мои стари чорапи. Улавям погледа ѝ и се усмихвам, като посочвам телефона си.
Тя лекичко ми кимва.
Прочитам цялата новина едва след като чиниите са измити, а децата са седнали да гледат телевизия. Тогава се качвам на горния етаж, влизам в банята и гледам репортажа.
Всичко е идеално.
Тялото на Наоми е било открито в един контейнер за боклук зад хотел „Ланкастър“. Наоми е била видяна за последен път точно на този паркинг, недалеч от същия контейнер за боклук, след като си е тръгнала от работа в онзи петък, 13-и. Наоми за последно е била заснета от някаква охранителна камера, докато е прекосявала паркинга, на път за колата си. Камерите обхващат само част от паркинга. Колата на Наоми, както и контейнерът за боклук, остават скрити.
Джош стои на тротоара, от отсрещната страна на хотел „Ланкастър“ — точно там, където някога спирах колата си, за да наблюдавам Наоми. Изглежда зареден с кофеин или адреналин, или и двете, и аз се радвам, че отново го виждам такъв. Двете Джейн Доу, особено втората, сякаш го караха да унива.
Сега е енергичен и не спира да бълва намеци и предположения, защото не са оповестени кой знае колко истински факти. Знаем само това, че една мъртва жена, която прилича на Наоми, е била открита в контейнер за боклук, докато са го изпразвали служителите на една фирма за събиране на отпадъци. Информирали са полицията, целият район бил отцепен и тази вечер може би ще се състои пресконференция, а може би не, но според него ще се състои.
Единственото, което не споменава, е миналото на Наоми. Сега, когато вече е мъртва, а не просто изчезнала, би било невъзпитано да говори лошо за нея.
Джош все пак отбелязва, че е минала седмица от последното писмо, което е получавал от Оуен Оливър Райли.
Усмихвам се.
Писмото е адресирано до телевизионната станция и е отбелязано като „Лично и поверително“, само за Джош. Представям си, че когато пристигне, на лицето му ще се изпише върховно удоволствие, въпреки че няма да му хареса, че това е последното писмо от Оуен. Писмата направиха Джош звезда, поне на местно ниво, и вече се говори, че е получил предложение за работа от една голяма телевизия. Ще се справи добре на такава работа — толкова е сериозен и искрен, че е трудно да не му повярва човек.