Джош е един от малкото хора, животът на които ще се промени за добро след всичко това.
Не и този на Триста.
Бедната, мъртва Триста никога няма да бъде причислена към жертвите. А тя беше, макар да отне живота си сама. Аз наистина ѝ съчувствам, основно защото тя толкова много съчувстваше на останалите. Трудно е да не харесваш един човек, изпълнен с толкова много емпатия.
Най-доброто, което можем да направим, е да предотвратим нещо подобно да се случи отново.
Слизам на долния етаж, където децата се карат какво да гледат. Милисънт заплашва да ги изпрати да четат в стаите си, ако не постигнат някакво съгласие, и изведнъж в дневната настава тишина. Започва музиката на един любовен тийнейджърски сериал, любимият на Джена, и Рори успява да не изръмжи недоволно. Подозирам, че това отчасти се дължи на малката блондинка. Тя сигурно гледа същите сериали като Джена.
Милисънт ми прави знак и двамата прекосяваме кухнята, за да влезем в официалната трапезария, която използваме само на празници и когато има гости за вечеря.
— Открили са я? — прошепва тя.
Кимвам.
— Да. Очаква се официално потвърждение.
— Сега ти…
— Утре ще го пусна по пощата.
— Идеално.
Усмихвам се.
Тя ме целува по носа.
Връщаме се обратно в дневната и се присъединяваме към децата, но тъй като гледаме телевизия на живо, не можем да избегнем новината за Наоми. Появява се на екрана по време на една рекламна пауза, при това толкова бързо, че нямаме време да сменим канала.
Телефонът на Рори светва, той го взима и започва да пише съобщение.
Джена не реагира. Продължава да гледа в телевизора, все едно дават любимия ѝ сериал, а не новини за поредната мъртва жена.
— Кой иска сладолед? — казва Милисънт.
Рори вдига пръст.
— Аз.
— Джена?
— Защо не.
— Една топка?
— Три.
— Разбира се, миличка — казвам аз и ставам от дивана.
Милисънт ме поглежда с повдигнати вежди и ме последва в кухнята. Взимам четири купички и всеки получава по три топки сладолед. Тя отваря уста да каже нещо, но аз я прекъсвам.
— Нека тази вечер не обсъждаме количеството захар. Преди да стане по-добре, ще стане още по-зле.
И това е така. Ще дават Наоми по новините всяка вечер, ще обсъдят всяка подробност около начина, по който е била намерена, както и начина, по който е била убита. Ще стане дори още по-лошо, когато Джош получи писмото ми, защото след това с часове ще обсъждат дали Оуен наистина си е тръгнал, или просто изчаква да се отпуснем и да забравим за него.
В крайна сметка всичко ще избледнее. Нещо друго ще заеме неговото място и Оуен ще изчезне завинаги.
Но дотогава, три топки сладолед.
Връщаме се в дневната, където тийнейджърският сериал е свършил. Рори сменя канала и попада на поредната извънредна емисия. На екрана е Джош и повтаря същата информация, която сме научили от предишните новини.
Когато приключва с информацията за намирането на тялото на Наоми, Рори се обръща към сестра си.
— Мислиш ли, че я е измъчвал?
— Ами, да.
— Повече или по-малко от предишната?
— Повече — казва Джена.
— Да се хванем ли на бас?
Тя свива рамене. Двамата се хващат на бас.
Милисънт става и излиза от стаята.
Аз занасям купичката си в кухнята. Батерията на телефона ми всеки миг ще се изтощи и започвам да ровя в чекмеджето с джунджурии, за да открия някакво зарядно. Винаги са разпилени навсякъде из къщата, но не и когато ти трябват, и в чекмеджето също не намирам. След това, отивам да потърся в килера, защото там винаги се озовават необичайни неща. Когато Джена беше по-малка, често намирах плюшените ѝ играчки между кутиите с бисквити, да ги пазят. Сега намирам кабели и електроника.
Не и тази вечер. Но на най-долния рафт, зад някакви консерви със супа, откривам малко шишенце капки за очи.
От онези, към които Милисънт е алергична.
Глава 47
Когато виждам капките, веднага си помислям за Рори. Ако Милисънт ги е използвала, за да прикрива факта, че е напушена, то несъмнено и други тийнейджъри биха се досетили за същото. Може би това прави Рори, когато се измъква от вкъщи през нощта. Може би заедно с неговата малка приятелка пушат трева.