Има и по-ужасни неща. Много по-ужасни неща.
Килерът не е обичайно място за съхранение на капки за очи, но си казвам, че просто ги е скрил там. Може би се е прибрал напушен и ги е пъхнал там в последния момент. Или може би си е мислел, че никой няма да се сети да ги търси на най-долния рафт, зад консервите супа.
От друга страна, би могло да са на Джена. Може би тя пуши трева.
Не, това не ми звучи логично. Джена не би съсипала белите си дробове. Футболът е твърде важен за нея, за да направи подобно нещо.
Вземам шишенцето. На път за клуба се чудя какво друго би предизвикало зачервени очи, освен дим, прах или някакво чуждо тяло. Алергии и умора, но те няма нужда да се крият. Може би махмурлук. Може би някакъв нов наркотик, за който дори не съм чувал.
Когато Кекона пристига за урока си, аз седя на една пейка и гледам шишенцето с капки за очи.
Кекона е толкова заредена с клюки, че подскача нагоре-надолу на пръсти, все едно е на шест години, а не на шейсет. Веднага щом излиза на корта, тя започва да говори, защото трябва да обсъди абсолютно всичко, преди да замине извън града. Всяка година Кекона се връща в Хаваи за един месец и пътуването ѝ наближава. Страхува се колко неща ще пропусне сега, след като тялото на Наоми вече е намерено.
— Удушена — казва тя. — Като останалите.
— Знам.
— И мъченията. Всички онези проклети порязвания с хартия.
Сърцето ми подскача.
— Порязвания с хартия?
— От полицията казаха, че цялата е била покрита с тях. Имало дори върху клепачите ѝ.
Тя потреперва, сякаш навън е студено.
Стисвам очи, за да не си представям как Милисънт върши нещо подобно. В опит да залича мисълта, че е превърнала нашата шега в нещо толкова гнусно.
Часът е едва единайсет сутринта. По-рано съобщиха, че пръстовите ѝ отпечатъци са били изтъркани с пила, но от полицията били подготвени за това и разполагали със зъбния картон на Наоми. Тя е.
— От полицията ли казаха за порязванията? — питам аз.
— Не официално, само анонимни източници — казва Кекона. — Но мен ако питаш, най-странното в случая е времето.
Замълчава.
Затова я питам:
— Какво за времето?
— Ами, последното момиче беше държано в плен цяла година. А Наоми? Месец и половина.
— Може би Оуен се е уморил да чака полицията да го открие.
Кекона ми се усмихва.
— Днес си доста бъбрив, а?
Свивам рамене и вдигам топката за тенис, за да ѝ покажа, че трябва да започваме играта, след като ми плаща за това. Кекона се разтяга малко и замахва няколко пъти с ракетата си.
— Ако това се случваше в някой филм, несъответствието във времето щеше да означава нещо — казва тя.
Права е, но по грешни причини.
— Нали ти каза, че животът не е филм на ужасите?
Кекона не отговаря.
— Твой сервис — казвам аз.
Тя изпълнява два сервиса. Не ѝ връщам топката, защото тя не иска да играем. Иска да спечели с един удар.
— Също така казаха, че по тялото ѝ е имало изгаряния — казва Кекона.
— Изгаряния?
— Така казват. Цялата била покрита с изгаряния, сякаш е била попарена с вряла вода.
Лицето ми се изкривява само при мисълта да се полееш случайно с гореща вода. А Милисънт го е направила умишлено.
— Знам, на мен също ми призлява — казва Кекона. Отново подава сервис и спира. — Тази сутрин казаха, че може да прави възстановка на предходни убийства. Една от жертвите му е била с изгаряния, Бианка или Бриана. Нещо такова. Сутринта показаха нейна снимка и тя доста приличаше на Наоми.
Пропуснал съм всичко това. Невъзможността да следя новините от вкъщи може да се окаже проблем.
— Това е странно — казвам аз. — Твой сервис.
Тя продължава да бие сервиси и аз преброявам девет пъти, преди да спре, с тази разлика, че този път не говори за Оуен.
Говори за Джена.
— Чух за дъщеря ти — казва тя.
Не се учудвам, че Кекона е научила за инцидента в залата за крав мага. Това беше точно като нещата, за които някога си разменяхме клюки. Просто преди не беше свързано със семейството ми.
— Да — казвам аз, докато се опитвам да измисля някакво обяснение, някакво извинение, задето дъщеря ми е ударила друго дете с камък. Имала е лош ден, скъсали са я на някакво контролно, забравила е да си изпие лекарствата? До едно звучат зле. До едно звучат така, сякаш дъщеря ми не умее да се контролира.
Кекона се приближава до мен и ме потупва по ръката.
— Не се тревожи — казва тя. — Дъщеря ти ще бъде опасна мацка.
Засмивам се. И се надявам да има право. Предпочитам дъщеря ми да бъде опасна мацка, пред всички останали възможности.