След края на урока на Кекона най-сетне успявам да изгледам новините. Права е за предишната жертва. Бианка и Наоми наистина си приличат визуално, и двете са с кестенява коса и притежават онова миловидно излъчване на съседско момиче. Бианка също е била попарена, но не с гореща вода.
С олио.
Тази прилика кара медиите да се върнат назад и отново да разгледат Линдзи, и сега обсъждат някаква друга предишна жертва, също с права руса коса. Имала е многобройни порязвания по цялото тяло, но не са били причинени с хартия.
Според мен всичко това е твърде условно. Медиите просто имат нужда от нещо, за което да говорят, и в отсъствието на истинска информация са направили погрешни изводи. Ако Милисънт искаше да пресъздаде някое престъпление, подробностите нямаше да бъдат сходни. Щяха да бъдат идентични.
Тази новина леко ме притеснява. На път за работа изпратих писмото на Джош. Беше достатъчно рано, за да няма никакви коли на паркинга пред пощата, затова никой не видя хирургическите ръкавици, които носех, докато пъхах писмото в кутията. Но ако бях гледал новините, щях да променя писмото. Щях да кажа на Джош, че медиите грешат и както обикновено, просто си измислят разни неща. Че предишните убийства не са били пресъздавани, затова да престанат да обсъждат различните начини, по които са били измъчвани жертвите.
Няма нужда дъщеря ми да слуша подобни неща.
Но аз не гледах новините, не знаех за Бианка и сега е твърде късно.
В залата за отдих в клуба образът на Джош се вижда на многобройните екрани — изглежда изтощен, но надъхан. Отново стои на тротоара, от отсрещната страна на хотел „Ланкастър“. На дневна светлина сградата изглежда почти крещяща.
— Макар да беше потвърдено, че Наоми Джордж е била открита в един контейнер за боклук зад този хотел, нито една от останалите подробности около смъртта ѝ не е била потвърдена. От друга страна, източниците на информация твърдят, че Наоми е била мъртва само един ден преди да бъде открита…
Данните от тракера на колата на Милисънт не показват нищо необичайно през въпросния ден. Дори не се е отбивала в закусвалнята — само в училището, за да остави децата, после в офиса, няколко къщи за продан, хранителния магазин и някаква бензиностанция. Никакви индикации къде може да е държала Наоми, освен ако не е била в някоя от къщите за продан. Това ми се струва малко вероятно, като се има предвид колко хора влизат и излизат от тях по цял ден.
Но към този момент това бездруго няма значение, защото Наоми е открита. А утре Джош ще получи моето писмо.
Ще изчака, преди да го прочете в ефир. Последния път бях очаквал от полицията да прекарат повече време в изследването му, но новината беше съобщена почти веднага. С това би трябвало да се случи същото. То изглежда по съвсем същия начин, мирише по същия начин и дори хартията е от същия пакет. Няма да има никакво съмнение, че подателят е бил един и същ. Ако бях хазартен тип, щях да се обзаложа, че ще покажат писмото по всички информационни канали още преди да се прибера у дома.
Но аз не съм хазартен тип. След трийсет и седем години съм се превърнал в човек, който планира. Може би доста добре при това.
Глава 48
Трудно е да преценя дали съм спечелил въображаемия си облог. Всичко е въпрос на гледна точка — а в случая, на часове.
Мислех си, че Джош ще прочете писмото в ефир точно преди вечерните новини, за да говорят за него по всеки канал, когато хората седнат да вечерят. Вместо това съобщават за писмото часове по-рано, докато двамата с Джена сме в кабинета на доктор Бежов. Според него тя се нуждае от терапия още по-често. Според мен тя се нуждае от нов доктор. Откакто започна да се среща с него, Джена премина от това да си реже косата към това да се саморазболява и да удря децата с камък.
Двамата с Милисънт вече си разделяме посещенията при доктора. Не може и двамата да отсъстваме от работа по три пъти седмично, каквато е препоръката на доктор Бежов след инцидента с крав мага. Днес е мой ред да седя в чакалнята, където мога да избирам между терапевтични комикси, образователни списания или телевизия. Няма никой друг, освен една строга на вид рецепционистка, която носи смолисточерна перука и се държи пренебрежително с всички. Спирам се на един канал, по който върви някакво игрално шоу, и познавам отговорите наум.
Историята избухва в извънредните новини десет минути след като започва терапията на Джена. На екрана се появява Джош и след няколко уводни думи започва да чете на глас писмото на Оуен.
Рецепционистката вдига поглед.
Докато Джош чете думите, които съм написал, по гърба ми плъзва ледена тръпка. Когато стига до края, до последното сбогом на Оуен, едва сдържам усмивката си. В това писмо Оуен наистина звучи като някакво самонадеяно копеле.