Когато отварям вратата на гардероба, за малко не се отказвам. В него има такова зашеметяващо количество боклуци, че започвам да се питам дали няма по-добър начин. Първо проверявам на най-очевидните според мен места — в кутиите за играчки, кутиите за обувки, дори в коша му за мръсно пране. Вече съм готов да се откажа, когато нещо улавя погледа ми. Навеждам се, за да го видя по-отблизо.
Светлината се отразява в лъскавото синьо стъкло. Обицата на Петра.
Синът ми я е сложил в някаква стара обувка.
Взимам обувката и я разклащам, но отвътре пада само една обица. Проверявам във всичките му обувки, за да открия другата, но не успявам. Започвам да ровя в дъното на гардероба, но цял час по-късно все още не съм намерил другата обица. Слагам първата обратно в обувката ѝ. Нямам никаква полза само от едната.
Струва ми се, че обиците бяха една от причините изобщо да започна да претърсвам стаята. Те са застраховката на сина ми срещу мен.
И малкото лайно е достатъчно хитро, за да ги пази на различни места.
Кекона е в Хаваи за един месец, затова първата ми клиентка е госпожа Лийланд. Тя не обича да обсъжда престъпления, нито Оуен, нито всякакви подобни теми. Госпожа Лийланд е сериозен играч и обсъжда единствено темата за тениса.
След края на урока ѝ, имам свободна минута между часовете, точно колкото да прочета полученото съобщение от Милисънт.
?
Не знам какво означава това, нито какво ме пита, затова ѝ отговарям:
Какво?
По средата на урока ми с един мъж на пенсионна възраст на име Артър, Милисънт ми изпраща линк към някаква новина в интернет. Заглавието ми изглежда безсмислено.
Оуен е мъртъв
Прочитам статията, след това още веднъж, и на третия път ми звучи още по-невероятно, отколкото на първия.
Преди петнайсет години срещу Оуен Оливър Райли беше повдигнато обвинение в убийство, а той се измъкна благодарение на техническа грешка. След това потъна в неизвестност, докато наскоро не се появи отново, когато беше открито тялото на млада жена — и някой, който твърдеше, че е Оливър Оуен, изпрати писмо на местен репортер, в което пое пълна отговорност. Освен това обеща да убие още една жена и дори уточни деня, в който тя ще изчезне. Той удържа на обещанието си и беше открито тялото на втора жена. Оуен каза, че е приключил и този път си тръгва завинаги. Но бил ли е изобщо тук?
Не, твърди Дженифър Райли.
В един толкова шокиращ развой на ситуацията, че изглежда почти нереален, сестрата на Оуен, на име Дженифър, се свърза с местното полицейско управление и след това направи официално изявление. Тя твърди, че петнайсет години по-рано, когато Оуен бил пуснат на свобода, двамата с брат ѝ се преместили да живеят в Европа. Никой от тях не се е връщал в страната дори за кратко. Те променили имената си и заживели анонимно там.
Преди пет години на Оуен била поставена диагноза рак на панкреаса. След няколко лъчетерапии болестта най-сетне победила Оуен и той починал. Тялото му било кремирано.
Обявлението за смъртта на Оуен не се появило в пресата в САЩ, а единствено в един вестник във Великобритания, и то под неговия псевдоним. Дженифър Райли е предоставила екземпляр от вестника, както и смъртен акт. Властите работят за установяване достоверността на информацията.
Доскоро Дженифър не подозирала, че нейният брат се е „завърнал“ на мястото, където бил израснал. Тя казва още: „Не исках да имам нищо общо с това. След като напуснахме този град преди толкова много години, не исках да имам нищо общо с него. Но една моя стара приятелка се свърза с мен и ме убеди да не си мълча, защото от полицията вярват, че извършителят е бил Оуен.
Ще се изразя възможно най-красноречиво: Скорошните убийства на две млади жени са трагични и покъртителни, но все пак трябва да заявя, че моят брат не е имал нищо общо с тях.
Глава 50
Телефонът ми лежи на бетонната настилка на тенис корта, с натрошен екран. Не помня как съм го изпуснал. Или може би съм го хвърлил.
Нечия ръка докосва моята. Клиентът ми, Артър, ме гледа втренчено. Очите му са скрити под гъсти сиви вежди и бръчки. Разтревожени.
— Добре ли сте? — казва той.
Не. В никакъв случай не съм добре.
— Съжалявам. Трябва да тръгвам. Семейно…
— Разбира се. Тръгвайте.