— Извинявай — казва той.
Въздъхвам.
Не съм ядосан на Рори. Той е просто едно хлапе, което е открило, че момичетата все пак не са чак толкова зле. Едно време казваше, че момичетата са „гнусни, противни и най-вече грозни“. Цитатът е от някаква книжка, която беше прочел, и винаги ме разсмиваше. Обръщах се към Милисънт и казвах: „Ти си тази, която всяка седмица ги водеше в библиотеката“. Ако се случеше, докато сме в кухнята, тя ме перваше с някоя кърпа. Веднъж ме перна толкова силно, че ми поряза ръката. Раната беше повърхностна, само леко беше одраскана кожата, но Рори остана впечатлен от майка си. От мен по-малко.
А сега излиза късно вечер, за да се срещне с една дребничка блондинка на име Фейт.
— Тя също ли се измъква навън от вкъщи? — питам аз. — Срещате ли се някъде?
— Понякога. Но аз мога да се качвам и в нейната стая.
Иска ми се да му забраня да го прави, да сложа ключалка на прозореца му и да се обадя на родителите на Фейт, за да им кажа, че и двамата са твърде малки и това е прекалено опасно. Оуен е мъртъв, а навън върлува убиец.
С тази разлика, че не е вярно. Просто трябва да се престоря, че е.
— Трябва да спреш — казвам аз. — Гледаш новините. И за двама ви е прекалено опасно да излизате сами през нощта.
— Да, знам, но…
— Изобщо не трябва да се измъкваш навън. Ако кажа на майка ти, ще сложи катинар на прозореца и камери в цялата къща.
Веждите на Рори рязко подскачат нагоре.
— Тя не знае ли?
— Ако знаеше, щеше да си наказан, докато не влезеш в университета. Същото важи и за приятелката ти.
— Добре. Ще престанем.
Поемам си дълбоко дъх. Само защото съм ядосан, не означава, че съм безотговорен.
— И след като си имаш приятелка, имаш ли предпазни…
— Татко, знам как да си купя презервативи.
— Добре, добре. Значи, вечер просто си пишете съобщения, става ли? И се срещайте през деня?
Той кимва и бързо става, сякаш се страхува, че може да размисля.
— Още нещо — казвам аз. — И не ме лъжи.
— Добре.
— Взимаш ли някакви наркотици?
— Не.
— Дори не пушиш трева?
Той поклаща глава.
— Не, заклевам се.
Оставям го да се прибере. Точно сега нямам време да се опитвам да преценя дали ме лъже.
Когато не гледам новините, не мога да мисля за нищо друго, освен какво може да сме пропуснали. Всички начини, по които могат да ни заловят; всички улики, за които съм слушал по телевизията, че могат да съберат съдебните експерти. ДНК, влакна, следи — всичко това се върти в главата ми, все едно го разбирам, което не е вярно, но знам, че ще сочи към мен. Никога не съм разменял дори една дума с Наоми, още по-малко съм я докосвал. Каквито и доказателства да намерят, ще водят до Милисънт.
Първият път, в който виждам сестрата на Оуен, е по телевизията. Когато извършваше убийствата си, Оуен беше прехвърлил трийсетте години, сега би бил на около петдесет. Тя изглежда малко по-млада, на четиресет и няколко, има същите сини очи като него, но косата ѝ е малко по-тъмноруса от неговата. Дженифър е толкова слаба, че ключиците ѝ са изпъкнали, както и вените по шията. Казват, че камерата добавя пет килограма, и ако това е вярно, на живо Дженифър сигурно изглежда болезнено изпита.
Показват я по всички телевизори в клуба, където посетителите за обяд са решили да изпият по още един коктейл, за да могат да гледат пресконференцията. Това е първият път, в който широката публика вижда сестрата на Оуен.
Началникът на полицията е застанал от едната ѝ страна, а съдебният експерт от другата. Единият има коса, другият няма, а коремите им са с един и същи размер.
Дженифър започва с това, че е сестра на Оуен Оливър Райли и всички грешим за него. Оуен никога не е убивал никого — нито преди години, нито сега.
— Не мога да ви докажа, че не е убил никого преди шестнайсет години, но мога да ви докажа, че не е убил никого през последните пет години. Дойдох толкова отдалеч, за да се уверя, че всички ще разберат, че моят брат е мъртъв.
Дженифър вдига лист хартия и казва, че това е смъртният акт на Оуен, подписан от съдебен лекар във Великобритания и сертифициран с официален печат. Казва го отново. Мъртъв.
Съдебният експерт пристъпва към микрофона и потвърждава думите на Дженифър.
Мъртъв.
След това напред излиза началникът на полицията, който започва да обяснява как е било неминуемо полицията да се насочи към Оуен, но са били подведени. Той също потвърждава твърденията на Дженифър.