Това се случва само в рамките на няколко дни от пристигането на Клеър. Достатъчно неприятно е да я гледам по телевизията. През. Цялото. Време. Сега, освен това, трябва да слушам колко иновативна и ефективна е работата ѝ. Дори у дома не мога да се измъкна от нея. Милисънт настоява вечер да не гледаме телевизия, защото тя постоянно се появява по време на рекламните паузи. Местните радиостанции започнаха да излъчват анонси за новата телефонна линия за подаване на сигнали.
Вместо да гледаме телевизия, играем заедно. Милисънт изравя отнякъде едно старо тесте карти и комплект пластмасови чипове и двамата учим децата как да играят покер, защото по-добре това, отколкото да гледаме Клеър.
Рори вече знае как се играе. Има приложение за покер на телефона си.
Джена бързо научава правилата, защото тя всичко научава бързо. Освен това контролира изражението си по-добре от всички. Дори по-добре от Милисънт според мен.
Аз изобщо не мога да контролирам изражението си и губя на всяко раздаване.
Докато играем, Рори споменава, че утре в училището ще има родителско събрание. Милисънт смръщва вежди, после ги отпуска. Опитва се да го прави по-рядко заради бръчките.
— Не съм получила съобщение за събрание — казва тя.
— Онази детективка ще идва в училище — казва Джена.
— Мацката — казва Рори.
Милисънт отново смръщва вежди.
— Защо онази жена детектив ще идва в училището ви? — питам аз.
Рори свива рамене.
— Вероятно да ни разпита дали сме видели нещо. Точно каквото прави по телевизията. Бен каза, че посещава всички училища.
Джена кимва, сякаш е чула същото нещо.
— Много е досадна — казва Рори. — Но поне ще изпуснем един час.
Милисънт го поглежда накриво. Той се преструва, че не забелязва, и разглежда картите си.
— Е, аз я харесвам — казва Джена.
— Харесва ти детективката? — казвам аз.
Тя кимва.
— Изглежда ми непобедима. Все едно наистина ще го хване.
— О, в това изобщо не се съмнявам — казва Рори. — Сякаш е обсебена от тази мисъл или нещо подобно.
Нищо чудно, че Джена се чувства по-добре заради тази жена, която може да ни залови.
— Всички имат пълно доверие в нея — казвам аз.
— Надавам се да имам възможност да поговоря с нея — казва Джена.
— Сигурна съм, че детектив Морис е много заета.
— Естествено. Просто казвам.
Събранието не се провежда във физкултурния салон в училището на Джена и Рори. Училището разполага със специална зала за такива цели, която носи името на благодетеля, осигурил парите за изграждането ѝ. Когато пристигам, залата е пълна с деца, училищен персонал и родители. След като са я давали толкова много по телевизията, Клеър едва ли не се е превърнала в знаменитост.
По-висока е от очакваното и дори в препълнената зала успява да наложи присъствието си. Клеър не иска да говори за себе си, миналото си или своя професионален опит. Първите ѝ думи към децата са, че всички са в безопасност.
— Човекът, който е убил онези жени, не гледа на вас като на потенциални жертви. Неговите потенциални жертви са жени, по-възрастни от вас. Най-вероятно никога няма да срещнете човека, който е убил Наоми и Линдзи.
Джена седи заедно с приятелите си вдясно от сцената. Дори в гръб виждам как се навежда напред, като се старае да не изпусне нищо.
Рори е по средата, седнал до приятелката си, и може би внимава какво говори детективката, а може би не. Трудно ми е да преценя.
— Въпреки това — казва Клеър, — ако някога сте срещали този убиец, може дори да не сте разбрали, че е бил той. Може би сте видели нещо, което дори не ви се е сторило важно. Всичко, което ви се струва необичайно или различно от обикновено, може да се окаже важно за разследването.
Казва същото, каквото и по телевизията, но с по-прости думи и кратки изречения. Приключва с думите, че по-късно ще бъде на разположение на всеки, който пожелае да говори с нея. Всъщност точно това е причината да съм тук. Първо, за да се уверя, че Джена ще има възможност да се срещне с Клеър. И второ, за да се срещна с нея и аз.
Приятелите на Джена са наблизо, затова тя не ме прегръща. Заедно чакаме реда си да говорим с Клеър. Пред нея се е оформила неравна опашка от хора и когато идва нашият ред, аз се приближавам до Клеър и ѝ се представям. Достатъчно висока, така че очите ни да се срещнат на едно ниво. По телевизията очите ѝ изглежда кафяви. Отблизо забелязвам златист оттенък.