Милисънт вече не е шокирана от откритието, нито е уплашена. Заела е отбранителна позиция.
— Трябваше да намеря място. Където дори нямаше да се сетят да потърсят.
— Говори по-тихо.
Децата гледат телевизия на долния етаж и аз все още се страхувам, че може да ни чуят.
— Никой не го откри, нали? Не и докато още бяха живи.
— Не. Никой не откри църквата, докато не пристигна Клеър.
По думите на Джош, църквата е била открита благодарение на подаден сигнал. Някой видял кола на някакъв паркинг, който сега бил обрасъл с бурени.
Милисънт е застанала пред мен, с ръце на кръста. Още е по халат.
Зад нея е включен телевизорът в спалнята ни. Пресата не е била допусната вътре в църквата, нито са били показани снимки, затова Джош повтаря думите на неофициалните си източници:
— Ужасяваща сцена… вериги, закачени на стените… железни окови, подгизнали от кръв… дори един опитен полицай започна да плаче… беше като от някой филм.
Когато чу това, Милисънт махна пренебрежително с ръка.
— Не е подгизнало от кръв. Помещението не е тъмница за мъчения, а мазе. И църквата сигурно е поне на сто години. Кой знае какво се е случвало вътре?
— Но ти си почистила?
Тя присвива очи срещу мен.
— Наистина ли ми задаваш този въпрос?
В отговор вдигам ръце.
Милисънт пристъпва към мен, така че лицето ѝ е по-близо до моето, отколкото когато бяхме в леглото, но сега у нея няма нищо нежно или топло.
— Не смей да се съмняваш в мен. Не и сега.
— Аз не…
— Съмняваш се. Спри.
Тя се обръща, халатът ѝ се развява и тя изчезва в банята.
Разбирам гнева ѝ. Ядосана е, че са открили църквата и защото се съмнявам в нея. Но аз не бих оставил в онова мазе дори капчица кръв. Цялото помещение щеше да бъде обилно полято с амоняк и белина, или каквото там се използва за почистване на кръв и телесни течности, и ДНК следи. Може би щях да оставя вътре запалена цигара и да подпаля всичко, за да прилича на инцидент.
Така и не ми се удаде възможност да направя всичко това, защото не знаех за църквата. Поредната тайна на Милисънт.
Милисънт решава, че този следобед трябва да отидем на кино. Предвид обстоятелствата предложението е абсурдно, но си казвам, че е за предпочитане, вместо цял ден да гледаме новините. Да, добра идея е да се разсеем с нещо. Да разсея мислите си. Далеч от Джош. Повтарям си го, докато се обличам, опитвам се да забравя за онази църква и онова мазе. Почти успявам.
— Не се чувствам много добре.
За по-достоверно слагам ръка на корема си.
Милисънт ме поглежда накриво.
— Може би малко пуканки ще ти се отразят добре.
— Не, не, вие отидете. Забавлявайте се.
Излизат без мен.
Не включвам новините. Вместо това отивам с колата до църквата.
Не ми е достатъчно да я гледам по телевизията. Искам да го видя с очите си: мястото, където Милисънт е държала в плен Линдзи и Наоми.
Намира се на едно пусто шосе, по средата на нищото. Единствените постройки по пътя натам са някакъв бар със заковани дъски на прозорците, една порутена бензиностанция и едно необитавано ранчо в края на частен път. Затова не забелязах тази църква на картата, докато следях тракера. Ранчото е обявено за продан и адресът няколко пъти се появи в известията. Милисънт би могла да излезе през задния вход на ранчото и за няколко минути да стигне до църквата. Никой не би могъл да я забележи от пътя.
Районът е претъпкан с коли, микробуси на телевизионни станции и зяпачи. Обличам си яке, слагам си бейзболна шапка и се опитвам да се слея с тълпата.
Пред църквата са се разположили репортери, а островърхият ѝ покрив се извисява над главите им. Застанали са пред жълтата лента, охранявана от униформени полицаи. Лицата на някои са миловидни и закръглени, други са подути и пред пенсия.
Никога не съм бил толкова близо до Джош, никога не съм го виждал на друго място, освен по телевизията. На живо е по-нисък и по-слаб, отколкото изглежда на екрана. Един гримьор матира блясъка по челото му точно преди отново да излезе в ефир.
До мен стои една възрастна жена, а погледът ѝ се стрелка между тримата репортери.
— Извинете, знаете ли дали са казали нещо ново? — питам аз.
— Откога?
Гласът ѝ е дрезгав, като на пушач. Има гъста бяла коса и жълтеникави очи.
— Около половин час.
— Не, не си пропуснал нищо.
Зад една гъста горичка се вижда горната част на бяла тента. Прилича на онези, които хората използват за сватби и детски празненства.