— Звучи идеално.
Готвим един до друг, тя реже патладжана, а аз настъргвам кашкавала върху лазанята. Когато най-сетне всичко е във фурната, Милисънт се обръща към мен. Кръговете под очите ѝ са по-тъмни от всякога.
— Съжалявам за преди малко — казва тя.
— Няма нищо. И двамата сме напрегнати заради Клеър и тази църква, и всичко останало.
— Страхуваш ли се?
— Не.
— Наистина ли? — казва тя, като звучи учудена.
— А ти?
— Не.
— Значи, всичко е наред, нали така?
Тя ме прегръща с две ръце през врата.
— Всичко е идеално.
Отивам да кажа лека нощ на децата. Лампата на Рори е изгасена, но той е буден и гледа в телефона си.
Преди да кажа нещо, той започва:
— Да, пиша си с Фейт. И с Бен. И освен това играя на една игра.
— Справяш ли се добре с поне едно от всички тези неща?
Той ме поглежда по онзи начин над телефона си. Точно както Милисънт умее.
— Не, не пуша трева.
— Е, как е приятелката ти? — казвам аз.
— Фейт.
— Как е Фейт?
Той въздъхва.
— Все още ми е приятелка.
— Тази вечер няма да се измъкваш навън, нали?
— Само ако и ти не го направиш.
Не отговарям.
— Извинявай — казва той.
Пожелавам му лека нощ.
Джена тъкмо си ляга и аз сядам на леглото до нея. И двете ми деца вече са разбрали за църквата и за подземието, точно както разбират за всичко със скоростта на светлината. Иска ми се да имаше начин да попреча това да се случва, защото тя просто е още толкова малка. Не е достатъчно малка, за да продължава да спи с плюшена играчка, но е достатъчно малка, за да си ги пази в стаята. И въпреки това знае прекалено много неща за ситуация като тази. Момичетата ги отвличат и ги държат в плен в книгите, във филмите, в телевизионните сериали и в реалния живот. Няма как да е пропуснала да научи точно тази подробност, и тя наистина знае.
— Били са оковани там долу, нали? — казва тя.
Поклащам глава.
— Все още не знаем дали е така.
— Не ме лъжи.
— Вероятно са били.
Тя кимва и извръща глава към нощното шкафче. Лампата върху него има абажур с формата на сърце. Оранжево, разбира се.
— Как е стомахът ти в последно време? — питам аз.
— Добре.
— Радвам се.
— Защо някой би наранил друг човек по този начин?
Свивам рамене.
— Някои хора просто са погрешно устроени. Бъркат лошото с добро.
— Обзалагам се, че Клеър ще го хване.
— Обзалагам се, че си права.
Тя леко се усмихва.
Надявам се да греши.
Глава 57
Първите снимки от подземието са изненадващи. Представях си стая с бетонни стени и вериги, които висят от стените и тавана, а в края им — железни окови. Тъмница за мъчения.
Вместо това прилича по-скоро на недовършено подземие в стара сграда. Пръстен под, стари дървени лавици по стените, старо стълбище. Различна е единствено стената, която се намира чак в другия край срещу стълбището, защото само тя загатва какво се е случило в това подземие. Стената е покрита с тухли и хоросан. На пода под нея са скупчени вериги и окови.
Клеър показва снимките на вечерната пресконференция, а аз гледам предаването от бара. Същия бар, в който бях, когато беше открито тялото на Линдзи.
Отпивам съвсем бавно от бирата си и съм седнал така, че да виждам през стъклената витрина на фасадата. На отсрещната страна на улицата е бар и грил „Фърст Стрийт“, където правят огромни бургери за гарнитура към огромните халби крафт бира, и всичко е по-евтино, отколкото звучи. Милисънт не е почитателка нито на бургерите, нито на бирата, затова ходим там само когато се срещаме с клиенти или сме поканени на празненство.
Клеър показва една по една всяка снимка и я описва подробно. Има близки кадри на петната по стените и пръстения под. Приличат на ръжда, но тя казва, че е кръв.
Барманът поклаща глава. Никой не издава нито звук. Всички са твърде заети да пият и да гледат в екраните.
Не мога да си представя Милисънт да остави след себе си толкова много кръв, ако това представляват петната. Клеър може и да лъже. Очите ѝ гледат право в камерата и сякаш се взира право към мен. Или в мъжа до мен. Или бармана. Изнервящо е.
Ненавиждам костюмите с панталон, които носи Клеър. Тази вечер е в морскосин цвят, в комбинация с тъмносива блуза. Винаги изглежда така, все едно отива на погребение.
Клеър стои на един подиум, издигнат край църквата, но все пак достатъчно далече, така че се виждат единствено дърветата. Дори островърхият покрив не се вижда. Началникът на полицията и кметът са от едната ѝ страна, а от другата е поставен триножник. На него са купчината уголемени снимки и докато Клеър говори, двама униформени полицаи ги показват една след друга.