В залата настъпи тишина. Двамата млади мъже напрегнато се гледаха.
— О, и още нещо — подхвърли след няколко секунди Майкълс. — Ти ще обереш всички лаври за медицинското приложение на новата компютърна технология, което несъмнено ще предизвика истинска сензация…
— Това подкуп ли е?
— Не, разбира се. Това е факт, който ще те превърне в най-известния медицински изследовател в Щатите. Ще получиш възможност да програмираш цялата дейност в областта на рентгенологията. Диагнозите на пациентите ще бъдат поставяни от компютри със 100-процентова гаранция, а това ще доведе до революция в медицината. Сам си ми споменавал, че дори най-добрият рентгенолог допуска около 25 процента брак в поставянето на диагнозите. И накрая… — Майкълс се размърда и отмести очи, сякаш обладан от някакво неудобство. — Вече ти казах, че мога да контролирам агентите само до определена степен. Ако решат, че някой представлява риск за сигурността на проекта, нещата вече не са в мои ръце. За съжаление Дениз Сангър също е забъркана в тази работа. Тя не знае подробности за нашите изследвания, но въпреки това знае достатъчно, за да се превърне в риск. Казано с други думи — ако ти откажеш да приемеш програмата, тя ще бъде ликвидирана заедно с теб. В това отношение не мога да направя абсолютно нищо…
Филипс се вцепени от гняв. Бруталният начин, по който този човек го шантажираше с живота на Дениз, го накара да стисне юмруци. Овладя се с цената на нечовешки усилия. Към физическото изтощение се прибави и огромното нервно напрежение, беше му трудно да се концентрира. В крайна сметка успя, но резултатът беше плачевен — осъзна с безпощадна яснота, че е напълно безсилен пред огромната машина, която заплашваше да го смаже. Не само него, а и Дениз, която не беше виновна за нищо. Над душата му се спусна черното покривало на отчаянието.
Майкълс приятелски го докосна по рамото.
— Е, Мартин? Аз честно ти разказах всичко… Какъв ще бъде твоят отговор?
— Едва ли имам избор — промърмори навъсено Филипс.
— Имаш, но не особено голям — кимна Майкълс. — Ясно е, че и двамата с Дениз ще бъдете под стриктно наблюдение. Нямаш никакви шансове да информираш за програмата ни нито Конгреса, нито медиите. Разработени са подробни планове за всички неочаквани ситуации. Изборът ти се свежда до живота. Ако откажеш да ни сътрудничиш, двамата с Дениз моментално ще бъдете ликвидирани. Нима виждаш смисъл в безполезната смърт? Не искам да бъда брутален, но обстоятелствата го налагат. Ако вземеш решението, което очаквам от теб, Дениз ще бъде информирана, че нашите научни изследвания са засекретени от Министерството на отбраната, а негови представители погрешно са преценили, че твоята особа представлява риск за тяхната сигурност. Ще я накарат да се закълне, че ще пази тайна и с това нещата приключват. Разбира се, от теб ще очакваме да запазиш пълно мълчание относно биологическата страна на програмата…
Филипс изпусна въздуха от дробовете си и бавно обърна гръб на прозрачните контейнери.
— Къде е Дениз? — попита той.
— Ела с мен — усмихна се Майкълс.
Напуснаха секретната лаборатория, стоманените врати се затвориха след тях. Прекосиха амфитеатралната зала и излязоха в порутения коридор. Оттам се прехвърлиха в административната сграда на някогашния медицински факултет.
— Мартин! — извика Дениз, скочи от протърканото кресло и увисна на шията му, без да обръща внимание на цивилните агенти, които я охраняваха. От очите й бликнаха сълзи: — Какво става, Мартин?!
В първия момент той не успя да каже нито дума. Душата му преливаше от щастие, че вижда любимата си, при това жива и здрава. Как би могъл да поеме отговорността за смъртта й?!
— ФБР се опитва да ме убеди, че си опасен предател — рече през сълзи тя. Не им повярвах, разбира се, но искам да го чуя и от теб. Кажи ми, че всичко това е един лош сън, моля те!
Филипс затвори очи. Не знаеше колко време остана така. Но когато клепачите му най-сетне се вдигнаха, се върна и способността му да говори. Подбираше думите си с безкрайно внимание, просто защото съзнаваше, че животът на младата жена е в негови ръце. Вече знаеше какво трябва да направи. Временно успяха да го изкарат от релсите, но сега всичко беше наред. Щеше да намери начин да се изтръгне от желязната им хватка, дори ако се наложи да чака подходящия момент с години.
— Да — тихо промълви той. — Това е един лош сън. Стана ужасна грешка, но вече всичко е наред…
Притегли любимото лице към себе си и нежно целуна треперещите устни. Тя пламенно му отговори. В душата й нахлу огромно облекчение. Не беше се излъгала в своя любим. Той зарови лице в пухкавата й коса. Животът на това красиво създание означаваше всичко за него.