— Добре — отмести картона госпожица Блекмън. — А сега да се подготвим за прегледа. Отпуснете се назад и качете краката си на поставките.
Кристин се подчини, безуспешно опитвайки се да придържа полите на халата. Това я накара да потръпне, самочувствието й отново изчезна. Никелираните поставки бяха ледено студени.
Госпожица Блекмън извади прясно изгладен чаршаф и го наметна върху тялото на Кристин. После повдигна единият му край и надникна отдолу. Момичето усети почти физически втренчения й поглед, насочен към слабините.
— Преместете се малко по-надолу — разпореди се сестрата.
Кристин се подчини, прибягвайки до змиеподобни извивки в кръста.
— Още малко…
Кристин се плъзна по-надолу. Спря на ръба, с чувството, че задните й части всеки момент ще се плъзнат от стола.
— Така е добре — кимна госпожица Блекмън и се изправи. — Сега се отпуснете и чакайте появата на доктор Харпър…
Нима е възможно човек да се отпусне в подобна поза, озадачено се запита Кристин. Имаше чувството, че е парче месо, изложено на показ в хладилната витрина на някой супермаркет. Пердето на прозореца зад гърба й не беше дръпнато докрай и това усили притесненията й.
В следващия миг вратата се отвори и в процепа се появи главата на болничния куриер. Попита къде са кръвните проби за лабораторията, а госпожица Блекмън отговори да почака малко и излезе от кабинета.
Кристин остана сама, в ноздрите й лъхна леката миризма на спирт. Затвори очи и направи няколко дълбоки вдишвания и издишвания. Беше ясно, че в подобна обстановка най-трудно е чакането.
Междинната врата се открехна и от устата й излетя въздишка на облекчение. Това трябва да е най-сетне докторът. Но в процепа се появи главата на приемната сестра, която попита къде е госпожица Блекмън. Кристин само поклати глава и изрусената жена гневно затръшна вратата. Кристин затвори очи и отпусна глава. Беше убедена, че няма да издържи още дълго.
В момента, в който реши да стане и да се облече, докторът най-сетне се появи.
— Здравей, скъпа. Аз съм доктор Дейвид Харпър — представи се той. — Как се чувстваш?
— Добре — сковано отвърна Кристин. Докторът се оказа съвсем различен от това, което беше очаквала. Преди всичко беше прекалено млад, а момчешките черти на лицето му влизаха в странен контраст с почти напълно плешивата глава. Веждите му бяха толкова рунтави, че приличаха на изкуствени.
Доктор Харпър пристъпи към малкия умивалник в ъгъла и набързо изплакна ръцете си.
— Студентка ли си? — попита той и сведе очи към данните в картона.
— Да.
— Какво следваш?
— Изкуствознание.
След напрежението на продължителното чакане Кристин нямаше нищо против малко празни приказки.
— Хубава специалност — кимна с безразличие доктор Харпър, избърса ръцете си и разпечата пликче с тънки гумени ръкавици. Навлече ги извърнат към нея, внимателно изпъвайки гумата на всеки пръст поотделно. А тя отбеляза, че този човек е покрит с обилни косми навсякъде, с изключение на главата. Притиснати от полупрозрачната гума на ръкавиците, окосмените му пръсти изглеждаха особено противни.
Докторът се приближи до стола и започна да й задава въпроси, свързани с течението и менструалните смущения. Не изглеждаше никак впечатлен от това, което чу. После седна на малкото столче в краката на Кристин и се скри от погледа й.
— Искам да повдигнеш таза си напред — долетя някъде отдолу равнодушният му глас.
Кристин се подчини. В същия миг вратата се отвори и за нейно огромно облекчение в кабинета отново се появи госпожица Блекмън. После усети как бедрата й се разтварят докрай, подчинявайки се на силния натиск от ръцете на доктор Харпър.
— Подай ми спектографа — заповяда иззад чаршафа той.
Кристин не можеше да види какво става, но до слуха й достигна рязко металическо изщракване и коремът й се сви.
— Добре, а сега се отпусни — разпореди се доктор Харпър.
Още преди Кристин да разбере, че това се отнася до нея, един облечен в гума пръст разтвори листенцата на вагината й. Коремните й мускули инстинктивно се стегнаха, но това не попречи на някакъв студен предмет да проникне в нея.
— Казах да се отпуснеш! — подвикна докторът. — Кога за последен път си имала кръвотечение?
Изминаха няколко секунди преди да разбере, че въпросът е насочен към нея.
— Миналата година…
Проникването на студения предмет продължаваше и тя замръзна на мястото си. Докторът мълчеше. Защо се бави толкова? Спектографът леко помръдна, Харпър промърмори под носа си. Дали е нещо сериозно? Кристин вдигна глава и видя, че плешивата глава на доктора беше обърната встрани, към помощната масичка. Приведена над него, госпожица Блекмън шепнеше нещо в ухото му. После спектографът помръдна, в корема й се появи странно чувство за потъване.