Липсват сведения за черепни травми и мозъчен инсулт. До поставянето на диагнозата пациентката се е чувствала напълно здрава.
В неврологично отношение не се забелязват никакви отклонения, като изключим смущенията, открити при енцефалограмите.
Лабораторните изследвания, включително церебрална ангиография и мозъчен скенер, също са нормални.
Пациентката се оплаква от проблеми с визуалните възприятия, но такива не са открити нито от неврологията, нито от офталмологията. Липсват обяснения и за оплакванията, свързани с мускулна слабост и временна парализа на крайниците. Не се потвърждават предположенията за диагноза «множествена склероза», придружена от хронични припадъци. След консултации с екип от неврохирурзи се стига до единодушното решение за лобектомия на дясното мозъчно полукълбо.“
Филипс внимателно върна папката върху гърдите на Лайза. Сякаш се страхуваше, че може да я събуди. После изскочи в коридора и забърза към съблекалнята. Изпитваше разочарование от това, което прочете в болничния картон. Там наистина се споменаваше за множествена склероза, но липсваха предложения за повторен скенер и допълнителни снимки на черепа. Започна да облича цивилните си дрехи, мраморното лице на Лайза продължаваше да е пред очите му. После изведнъж се сети, че момичето беше починало по време на операция, което означаваше задължителна аутопсия. Пристъпи към телефона на стената и набра номера на доктор Джефри Рейнолдс от патологията, с когото бяха състуденти.
Рейнолдс търпеливо го изслуша.
— Все още не съм чувал за такъв случай — промърмори в слушалката той.
— Починала е на масата някъде около обед — поясни Филипс. — Дори са си направили труда да я зашият…
— Това не ме учудва — въздъхна Рейнолдс. — Понякога ги обявяват за мъртви чак в реанимацията, просто за да не си развалят статистиката…
— Ще й правите аутопсия, нали?
— Не мога да кажа. Това зависи от главния патолог.
— А кога е най-вероятно да стане, ако изобщо я отворите?
— В момента сме затънали до гуша. Едва ли ще стане преди вечерта…
— Слушай, Джеф… Имам специален интерес към този случай. Няма да мръдна от болницата преди тази аутопсия. Ще ми пратиш ли съобщение по пейджъра, когато започнат обработката на мозъка?
— Нямаш проблеми — отвърна Рейнолдс. — Ще получиш специална покана за този купон. Ще те уведомя и в случай, че няма да има аутопсия…
Филипс натика нещата си в шкафчето и излетя навън. Още като юноша изпитваше силно притеснение от несвършената работа. Сега, крачейки по оживените болнични коридори, това чувство отново нахлу в душата му. В ангиографията отдавна го очакваха, освен това трябваше да се свърже с Фергюсън, независимо че не можеше да го понася. Предстоеше му и тежък разговор с Робинс за онези шантави лабораторни техници, които бяха решили да изкарат цялото лято като един дълъг меден месец. Да не говорим за поне още няколко спешни съобщения, които със сигурност са се натрупали върху бюрото на Хелън…
Пред очите му се появи табелката, сочеща към скенерната лаборатория. Изведнъж реши да се отбие замалко там. Закъснението му беше толкова голямо, че две-три минути повече едва ли бяха от значение. Хлътна в контролната зала и с удоволствие напълни гърдите си с хладния въздух. Тук действаше специално монтираната климатична инсталация, без която компютрите не можеха да функционират. Дениз и група от четирима студенти се бяха надвесили над мониторите. На крачка зад тях стоеше доктор Джордж Нюмън. Никой не забеляза появата на Филипс и той тихо пристъпи към апаратурата. Сангър описваше последиците от черепен кръвоизлив, открит с помощта на скенера. Показалката й бавно очертаваше съсирека, изтласкал мозъка силно надясно. Нюмън подхвърли, че може би става въпрос за вътрешномозъчен съсирек, тъй като според него кръвоизливът е станал вътре в мозъка, а не на повърхността.
— Не — обади се Мартин. — Правата в случая е доктор Сангър.
Присъстващите изненадано се обърнаха. Той се наведе и очерта с пръст класическите форми на извънмозъчен хематом.
— Е, това решава нещата — добродушно се усмихна доктор Нюмън. — Пациентът трябва да бъде опериран незабавно.
— Колкото по-скоро, толкова по-добре — кимна Филипс и посочи къде трябва да бъде отворен черепът за най-лесно отстраняване на съсирека. Помисли си да разпита Нюмън за случая Лайза Марино, но прецени, че сега не е подходящото време за това. Остави го да излезе и сам се насочи към вратата. На прага спря и направи знак на Дениз да се приближи.