— Какво правите с моите трупове? — дрезгаво извика той и се втурна към вътрешността на камерата. Преброи наредените покрай стените носилки и заби пръст в чаршафа, покриващ тялото на Лайза Марино. — Този ли изнесохте?
Филипс се съвзе от изненадата и поклати глава. Този тип явно приемаше моргата като своя лична собственост.
— Мисля, че не е правилно да ги наричате „свои трупове“, господин…
— Върнър! — изръмжа онзи, обърна се заби показалец в гърдите на Мартин: — Докато някой не ги извади оттук срещу подпис, тези трупове са мои, защото аз отговарям за тях!
Филипс прецени, че няма смисъл да влиза в спор. Човекът насреща му беше стиснал устни, а тялото му се беше стегнало като пружина. Понечи да каже нещо успокоително, но от гърлото му излетя само някакъв писклив звук. Прокашля се и побърза да започне:
— Искаме да се консултираме с вас за едно от тези тела. Подозираме, че е било подложено на неправомерна обработка…
Пейджърът на Сангър отново зажужа. Тя се извини и забърза към телефона на противоположната стена.
— Кое тяло имате предвид? — рязко попита Върнър, без да отделя подозрителен поглед от лицето на Мартин.
— Лайза Марино — отвърна лекарят и посочи полузавитото тяло до стената. — Какво ще ни кажете за тази жена?
— Нищо особено — отвърна с малко по-спокоен глас Върнър и се обърна да огледа трупа. — Свалих я от хирургията, ще я приберат тази вечер или утре сутринта…
— Нещо особено в състоянието й? — попита Мартин и огледа човека насреща си с нов интерес. Едва сега забеляза, че косата му е подстригана късо, като на морски пехотинец.
— Нищо — сви рамене Върнър. — Всичко й е наред.
— Какво имате предвид с това „всичко й е наред“?
— Най-красивата жена, която съм имал от доста време насам — отвърна Върнър и устните му се разтеглиха в цинична усмивка.
Мартин смутено преглътна. Появата на Дениз между тях му дойде точно навреме.
— Трябва да бягам — обяви тя. — Търсят ме от спешното отделение за бърза черепна снимка.
— Добре — кимна Мартин, опитвайки се да възстанови душевното си равновесие. — Като свършиш, ела в кабинета ми.
Дениз кимна и побърза да изчезне.
Останал сам в компанията на Върнър, младият лекар се почувства неудобно. Затова побърза да дръпне чаршафа от тялото на Лайза Марино и да го обърне така, че да се вижда раната в тилната част на черепа.
— Какво ще ми кажете за това? — попита той и посочи майсторската работа на неизвестния хирург.
— Нищо — сви рамене онзи.
Филипс не беше сигурен, че този кльощав гробар изобщо видя раната. Върна трупа в първоначалното му положение и закова поглед в лицето на Върнър. Прилича на някакъв шибан нацист, рече си той.
— Да се е появявал тук някой от екипа на Манърхайм?
— Не знам такова нещо — отново сви рамене Върнър. — Казаха ми, че днес няма да има аутопсии…
— Но това срязване на тила е именно от аутопсия — промърмори Филипс и отново отметна чаршафа от главата на Лайза Марино. — Странно… Сигурен ли сте, че не знаете нищо?
Върнър само поклати глава.
— Добре, ще видим — кимна Мартин и напусна камерата, оставяйки кльощавия сам да се оправя с носилката.
Върнър изчака да чуе затръшването на външната врата, после сграбчи ръкохватките на количката и яростно я блъсна напред. Тя изскочи от камерата, прекоси празното пространство и с трясък се блъсна в ръба на древната мраморна маса. Бутилката с физиологичен разтвор се пръсна на хиляди късчета.
Скръстил ръце пред гърдите си, доктор Уейн Томас се беше облегнал на стената. Лин Ан Лукас седеше на старото и доста похабено легло за прегледи. Очите им бяха на едно ниво: неговите будни и едновременно с това преценяващи; нейните — уморени и леко изцъклени.
— Твърдите, че възпалението на пикочните канали е отзвучало след лечение със сяра — промърмори доктор Томас. — Случайно да ми спестявате нещо около него?
— Не — бавно поклати глава Лин Ан. — Единственото, което пропуснах да спомена, е една визита при уролог. Той каза, че имам проблем с изпразването на пикочния мехур. Дори непосредствено след уриниране в него оставало доста голямо количество течност… След което ме препрати към невролог.
— Отидохте ли?
— Не. Проблемът отзвуча и реших, че това е излишно…
Пластмасовата завеса се раздвижи и в процепа надникна главата на доктор Сангър.