— Забравяш колко е часът — поклати глава младата жена. — Лаборантът изключва скенера в десет и след това си отива. Ще се наложи да го повикаме по спешност. Сигурен ли си, че трябва да го направим тази вечер?
Филипс погледна часовника си. Минаваше десет и половина.
— Май си права — въздъхна той. — Но не бива да изпуснем момичето. Отивам долу да уредя приемането й, поне за тази нощ…
Дениз го придружи до спешното отделение, въведе го в една от общите зали за преглед и махна с ръка към паравана в дъното. Лин Ан стреснато вдигна глава. Очите й бяха видимо зачервени. Седеше зад масата, стиснала глава между дланите си.
В следващия миг зажужа пейджърът на младата лекарка. Тя остави Мартин да се оправя с пациентката и премина оттатък преградата. Първото му впечатление беше, че момичето е много изморено. Седна до него, усмихна се и попита дали има нещо против да остане в болницата за една нощ, тъй като рано сутринта иска да й направи допълнителни рентгенови снимки. Лин Ан отговори, че няма нищо против, само и само да я изведат оттук и да я сложат някъде, където ще може да поспи. Филипс с благодарност стисна ръката й и каза, че веднага ще го уреди.
Наложи му се да вика и крещи, а дори да удря с юмрук по гишето, преди да привлече вниманието на някоя от претрупаните с работа сестри в приемното. Пожела да се осведоми кой отговаря за пациентката Лин Ан Лукас. След продължително разлистване на дебелия журнал, сестрата най-сетне откри името на лекаря — доктор Уейн Томас, който обаче в момента бил зает с някакъв случай в кабинет №7.
Филипс забърза натам, отвори вратата и влезе. Без никакъв преход се озова в центъра на върховното напрежение, съпътстващо всеки инфаркт. Пациентът беше един изключително дебел мъж, който лежеше на масата за прегледи като някаква гигантска палачинка. Приведен над него, един чернокож доктор с брада правеше сърдечен масаж. Именно той се оказа доктор Томас. С всяко натискане ръцете му потъваха в тлъстините, приличащи на бухнало тесто. До него, заковал очи в ЕКГ-монитора, чакаше един практикант с електростимулатор в ръце. Зад главата на пациента се беше изправил анестезиолог, който напомпваше кислород в дробовете на пациента в синхрон с действията на Томас.
— Внимание! — обади се практикантът с дефибрилатора. Екипът се отдръпна, плочките на апарата потънаха в гръдните тлъстини, започнали да придобиват сивкав цвят. Токовият удар беше толкова силен, че цялата огромна маса на болния подскочи във въздуха. Тлъстините се разтърсиха като малеби.
Анестезиологът моментално поднови работата си с кислородната помпичка. Върху тъмния екран на монитора се появи единична начупена линия, която леко потрепваше.
— Пулсът е слаб, но стабилен — обади се анестезиологът, допрял палец да сънната артерия на болния.
— Много добре — кимна практикантът. Очите му бяха заковани в монитора, ръцете му продължаваха да стискат плочките на дефибрилатора. На екрана изскочи първата вентрикуларна крива, последвалата заповед му беше бърза и категорична: — Лидокаин, седемдесет и пет милиграма, венозно. — В гласа му се долови облекчение.
Филипс се насочи към Томас и го потупа по крака, стъпил на високо столче до масата. Практикантът бавно се смъкна на пода, очите му оставаха заковани в лицето на болния.
— Става въпрос за ваша пациентка на име Лин Ан Лукас — започна направо Филипс. — Рентгенът на мозъка й показва доста интересни неща…
— Радвам се, че открихте нещо — кимна Томас. — Интуитивно усетих, че нещо с това момиче не е наред, но не открих какво е то…
— На този етап аз също не мога да определя диагнозата — предупреди го Филипс. — За целта ще ми трябват допълнителни снимки на мозъка, но те могат да станат едва утре сутринта. Имате ли нещо против да я приемем за тази нощ?
— Лично аз не — сви рамене Томас. — Но без диагноза, макар и временна, това ще означава един куп излишни приказки и нерви…
— Какво ще кажете за множествена склероза?
Томас замислено поглади брадата си.
— Е, чак пък множествена склероза… — промърмори със съмнение той.
— Имате ли категорични причини да я отхвърлите? — присви очи Филипс.
— Не, но нямам и такива, които да я потвърдят.
— Какво ще кажете за множествена склероза в много начална фаза?
— Става — сви рамене Томас. — Макар, че тази болест се диагностицира едва след наличието на поредица от твърдо установени симптоми.
— Именно — кимна Филипс. — В случая обаче ние я допускаме още преди появата на тези симптоми.
— Добре — кимна Томас. — Но в искането за хоспитализация ще напиша, че диагнозата е предположение на рентгенологията.