— Зависи — уморено въздъхна Харпър. — Има две категории атипични клетки. При едните отклоненията са доброкачествени, а при другите се допуска образуването на тумор.
— Но и в двата случая се правят някакви процедури, нали? С оглед категоричното им поставяне в една от двете категории, за които споменахте…
— Така е — кимна Харпър и заби очи в лицето на рентгенолога: — Защо ми задавате тези въпроси?
— От професионален интерес — отвърна Мартин и разклати папката на Колинс в ръцете си. — Имам няколко пациентки, на които вашата клиника е поставила диагноза „атипичен Пап“. Очаквах да открия резултатите от по-нататъшните изследвания — тестът на Шилер, биопсия или колпоскопия, но в картоните подобни резултати липсват. Това не е ли малко необичайно? — Забеляза безпокойството в очите на Харпър и побърза да добави: — Вижте, не съм тук, за да ви обвинявам в каквото и да било. Интересът ми е чисто професионален.
— Не мога да кажа нищо, без да видя съответния картон — отсече Харпър с очевидното намерение да прекрати разговора.
— Моля, заповядайте — рече Филипс и му подаде папката.
Гинекологът прочете името на корицата, чертите на лицето му видимо се изпънаха. После започна да прелиства страниците, но с такава бързина, която едва ли му позволяваше да прочете нещо. Стигна до края, затвори папката и му я подаде обратно.
— Не знам какво да ви кажа…
— Има нещо нередовно, нали?
— Да кажем че аз не бих работил по този начин — отвърна Харпър, после решително добави: — А сега моля да ме извините, но трябва да се връщам при пациентите си.
Филипс беше принуден да се залепи за стената, за да му направи място да мине. Беше дълбоко озадачен от начина, по който приключи разговорът. Очите му с недоумение проследиха лъскавата глава на гинеколога, която изчезна зад вратата на един от кабинетите. Не беше имал намерение да засяга чувствата на когото и да било, но този човек явно се беше обидил от въпросите му. Най-странна обаче беше реакцията му към болничния картон на Катрин Колинс…
Убеден, че няма да измъкне нито дума повече от устата на доктор Харпър, Мартин се върна в чакалнята да потърси Кристин Линдквист. В първия момент Елън Коен се направи, че не чува въпроса му, а после рязко отвърна, че госпожица Линдквист е при старшата сестра и всеки момент ще се появи. Инстинктивната й неприязън към младото момиче се превърна в омраза в мига, в който този млад и красив лекар прояви интерес към нея. А Мартин, който изобщо не подозираше какво се върти в главата на приемната сестра, озадачено се запита за порядките в клиниката по гинекология.
Няколко минути по-късно Кристин излезе от кабинета за преглед, подкрепяна от сестра с гъста черна коса, стегната на кок. Мартин я беше виждал, но не помнеше точно къде. Най-вероятно в болничното барче…
Сестрата се наведе към колежката си и я помоли да запише час за преглед на момичето след четири дни. Кристин изглеждаше бледа като платно.
— Свършихте ли, госпожице Линдквист? — изправи се до нея Мартин.
— Мисля, че да — кимна тя.
— Нали няма да откажете рентгена, за който говорихме?
Чернокосата сестра рязко се обърна.
— Извинете за въпроса, но какъв рентген имате предвид?
— Обща снимка на черепа — отвърна Мартин.
— Питам, защото Пап-тестът на Кристин показва известни отклонения и бихме искали да избягва всякакво облъчване в коремната област до нормализирането на показателите…
— Няма проблем — сви рамене Мартин. — В моето отделение се интересуваме единствено от главата.
За пръв път чуваше, че обикновената рентгенова снимка може да повлияе върху резултатите от Пап-теста, но премълча.
Сестрата кимна и се отдалечи. Елън Коен грубо натика картончето за прегледа в ръката на Кристин и се направи на много заета с пишещата си машина.
— Калифорнийска кучка! — промърмори под нос тя.
Вместо да се блъска в претъпканата чакалня, Мартин насочи момичето към една от страничните врати, на която пишеше „авариен изход“. За огромна изненада и облекчение на Кристин се оказа, че от нея се влиза директно в болничното крило. Коридорът беше покрит с дебела пътека, по стените висяха картини.
— Тук са частните кабинети на някои хирурзи — забеляза изненадата й той. — А платната по стените са оригинали…
— Мислех, че в цялата болница цари пълна разруха — призна с поклащане на глава момичето.
— Не е съвсем така — отвърна Филипс. В съзнанието му неволно изплува моргата в мрачното приземие, която не беше много по-зле от това, което видя в клиниката по гинекология. — Как намирате университетската клиника, Кристин? Искам мнението ви като пациентка…