— Труден въпрос — поклати глава момичето. — По принцип мразя гинекологичните прегледи и едва ли ще мога да ви дам безпристрастен отговор…
— Направете сравнение с предишния си опит…
— Преди всичко атмосферата е ужасна. Това с особена сила си пролича вчера, докато чаках за преглед. Днес беше по-добре, може би защото разговарях само със старшата сестра. Чаках по-малко, освен това не бях подложена на преглед. Провериха ми зрението и ми взеха кръв за анализ…
Спряха пред редицата асансьори и Филипс натисна бутона за повикване.
— Госпожица Блекмън беше любезна да ми обясни какво означава това „леке на Пап“ — добави с леко притеснение Кристин. — Според нея то е тип II, който бил сравнително безопасен и в повечето случаи отшумява без нужда от специално лечение. Вероятно е било причинено от леко възпаление на матката. Препоръча ми вагинални душове и временно въздържане от секс…
Мартин изпита леко притеснение от директността на момичето. И той, по подобие на болшинството от колегите си, трудно свикваше с мисълта, че хората проявяват изненадваща готовност да споделят с лекаря дори най-съкровените си проблеми.
Пристигнаха в рентгенологията и Филипс потърси Кенет Робинс, който трябваше да подготви Кристин за общи снимки на черепа. Минаваше четири следобед, в отделението беше относително спокойно. Единият от рентгеновите кабинети беше празен. Робинс направи снимките и хлътна в тъмната стаичка, където се съхраняваше машината за автоматично проявяване. Мартин настани момичето в чакалнята и се изправи пред процепа в стената на общото помещение, откъдето излизаха готовите снимки.
— Приличаш на котарак, който дебне пред миша дупка — подхвърли зад гърба му Дениз.
Той изненадано се обърна, на лицето му се появи усмивка.
— Така и се чувствам. В гинекологията попаднах на пациентка със същите оплаквания като на Марино и останалите. Сега очаквам да видя какво ще покаже рентгенът… А ти как се оправи с ангиограмите?
— Много добре, благодаря. Оценявам жеста да ме оставиш сама да се оправям с тях.
— Няма за какво да ми благодариш, защото си го заслужила.
В този момент снимката на Кристин изскочи от процепа и бавно се плъзна в подноса, прикрепен за стената. Мартин я грабна и побърза да я окачи на осветената рамка. Пръстите му очертаха невидима окръжност около областта над ухото.
— Чиста е, мамка му — изруга секунда по-късно той.
— О, я се стегни! — погледна го строго Дениз. — Нима наистина искаш момичето да се окаже болно?
— Не, разбира се — овладя се Филипс. — Подобно нещо не желая на никого. Но много искам да имам пациент, когото да изследвам по най-добрия начин.
— Искате ли още снимки, доктор Филипс? — надникна от тъмната стаичка Робинс.
Мартин поклати глава, свали снимката и тръгна към чакалнята, следван от Дениз.
— Добри новини — размаха снимката той. — Рентгенът не показва никакви отклонения.
После поясни на Кристин, че ако оплакванията продължат, ще се наложи втора снимка през следващата седмица. Взе й телефона, продиктува директния си номер, просто ако има някакви допълнителни въпроси.
Кристин благодари и понечи да стане, но изведнъж се олюля и ръцете й потърсиха опората на масата. Стаята се завъртя пред очите й.
— Добре ли сте? — хвана я за ръката Мартин.
— Да — примигна момичето и тръсна глава. — За момент ми се зави свят, но вече премина… — Пропусна да спомене за неприятната миризма, която се появи в ноздрите й. Струваше й се, че това е твърде незначителен симптом, за да занимава лекарите с него. На лицето й се появи бледа усмивка: — Ще се оправя. Мисля, че е най-добре да се прибера у дома…
Филипс предложи да й повика такси, но тя отказа.
Влезе в асансьора, махна с ръка и вратите се затвориха след нея.
— Много добре се справи — закачливо го погледна Дениз. — Не съм виждала по-добър начин да се сдобиеш с телефона на красива непозната…
Изправиха се на прага на кабинета му и младата жена смаяно тръсна глава:
— Какво е станало тук, за Бога?
— Не питай — отвърна с гримаса Мартин и започна да си пробива път към бюрото. — Животът ми е пред разпадане, никакви умни съвети няма да ми помогнат…
Вдигна купчината послания, оставени от Хелън. Сред тях, точно според очакванията му, имаше обаждания от Голдблат и Дрейк. Погледа ги известно време, после разпери пръсти и листчетата полетяха към широкия отвор на кошчето за боклук. Включи компютъра и го захрани с новополучената черепна снимка на Кристин.
— Здрасти, как е работата?
На прага се беше изправил Майкълс. Един поглед му беше достатъчен да разбере, че от сутринта насам нещата не бяха претърпели кой знае каква промяна.