Измина тичешком разстоянието до кабинета по нуклеарна медицина, подмина апарата за облъчване с бетатрони и хлътна в тясната лаборатория зад съседната врата. Там откри всичко, което му трябваше: радиационен детектор и голям сандък за съхранение на радиоактивни материали, облицован с оловни листове. Вероятно би могъл да го пренесе и на ръце, но с количката за пациенти беше по-лесно.
Първо се отби в кабинета си. Стъкленият буркан с мозъка беше несъмнен източник на радиация. По тази причина го сложи в сандъка едва след като нахлузи чифт гумени ръкавици. Откри хартията, върху която беше отрязал пробата и също я тикна вътре. Направи си труда да потърси ножа и след известно време го откри. И той влезе в сандъка. Едва тогава включи детектора и започна да обиколя кабинета. Отклонения в радиационния фон нямаше.
Върна се в тъмната стаичка, измъкна кошчето за отпадъци и изсипа съдържанието му в сандъка. Не пропусна да измери радиацията и в него, после стори същото и в кабинета си, просто за всеки случай. Преди това смъкна гумените ръкавици, пусна ги в сандъка и старателно затвори тежкия капак. Следващата му стъпка беше да извади негатива от дозиметъра, окачен на колана му, и да го подготви за проявяване. Искаше да знае точното количество на облъчването, което беше получил от мозъчната проба.
През цялото време на тази трескава дейност се опитваше да направи връзка между разпокъсаните факти, които се въртяха в главата му. Пет млади жени с недопустимо високи радиационни стойности в главата, а вероятно и в други части на тялото… Неврологичните симптоми, предполагащи наличието на множествена склероза, гинекологичните проблеми, изразяващи се в атипични клетъчни отклонения, засечени от Теста на Пап…
Нямаше обяснение за тези факти, но инстинктивно усещаше, че в основата им лежи радиацията. При недопустимо високи нива на облъчване могат да се появят изменения както в мозъчните клетки, така и в шийката на матката. Странното в случая беше, че това става с пет пациентки, приблизително на една и съща възраст, което изключваше случайността. Но какво може да бъде обяснението?
Приключил с предохранителните мерки, Филипс извади списъка с имената на злополучните пациентки и срещу имената на Колинс и Макарти отбеляза датите на гинекологическите им прегледи. Излезе от кабинета, прекоси главния коридор и спря на площадката с асансьорите. Напрежението в душата му нарастваше, тъй като си даваше ясна сметка, че Кристин Линдквист е една жива бомба със закъснител. Главата й трябва да е била здравата облъчена, за да си проличи дори на рентгеновите снимки. А за да я открие, очевидно ще трябва да разреши всички загадки, на които се беше натъкнал през отминаващата седмица. С изненада установи, че Бенджамин Барне е на работното си място и столът скърца под огромното му туловище. Явно този човек си обича работата, а лошите обноски са просто част от характера му, рече си с уважение Мартин.
— Какво ви води тук втора вечер подред? — вдигна глава практикант-патологът.
— «Лекетата на Пап» — отвърна без заобиколки Филипс.
— Което вероятно означава, че пак ще трябва да анализирам някоя спешна проба, нали? — иронично подхвърли онзи.
— Не, този път ми трябва само информация. Искам да знам дали въпросните гинекологически аномалии могат да бъдат предизвикани от радиоактивно облъчване…
Барне се замисли.
— Никога не съм чувал за такова нещо — промълви най-сетне той. — Но по принцип е напълно възможно тъканта да бъде увредена вследствие на облъчване и оттам да се появят «лекетата на Пап»…
— Ако подложите на изследване такава аномалия, ще можете ли да кажете дали е предизвикана от облъчване?
— Може би — отвърна Барне.
— Помните ли срезовете, които ви помолих да погледнете снощи? — не го остави да се окопити Филипс. — Онези, мозъчните… Възможно ли е уврежданията на нервните клетки също да се дължат на радиация?
— Съмнявам се — поклати глава Барне. — Освен ако не са били облъчвани със специален телескопичен уред. Казвам това, защото клетките в съседство бяха напълно нормални…
Главата на Филипс напрегнато работеше. Пациентките бяха облъчени с достатъчно силна доза, за да си проличи това върху рентгеновите снимки, но на клетъчно ниво нещата бяха напълно непонятни — едни клетки са напълно разрушени, докато съседните си оставаха абсолютно здрави.
— Съхраняват ли се пробите с «лекетата на Пап»? — попита той.