Изскочи на тротоара точно навреме, за да види как Върнър влиза в някакво такси. Уплашен, че след всички тези премеждия ще го изпусне, Филипс се изправи на ръба на бордюра и френетично размаха ръце. Една такси спря до отсрещния тротоар и това го принуди да изпълни опасен пирует между фучащите по платното коли.
— Карайте след колегата си, който е зад онзи автобус! — възбудено извика Филипс и се тръшна на седалката.
Шофьорът лениво се извърна да го погледне.
— Хайде, тръгвайте! — настоя Филипс.
Онзи сви рамене и най-сетне включи на скорост.
— Ти да не си ченге, мой човек?
Мартин не отговори. Инстинктивно усещаше, че колкото по-малко говори, толкова по-добре. Върнър слезе на пресечката между Петдесет и втора и Второ авеню, таксито на Мартин спря на тридесетина метра по-нататък и той побърза да изскочи на тротоара. Видя как високата фигура на гробаря изчезва зад вратата на някакъв магазин.
Прекоси булеварда и вдигна поглед към рекламната табела, на която пишеше «Сексуални помагала». В сравнение с онази порнографска книжарница, фасадата на този магазин беше направо консервативна. Оглеждайки тротоара в двете посоки, Филипс установи, че околните заведения са предимно скъпи бутици, антиквариати и изискани кафенета. Апартаментите над тях изглеждаха добре поддържани.
Върнър се появи отново. Беше в компанията на усмихнат мъж, който приятелски го беше прегърнал през рамото. Върнър дружески разтърси ръката му и тръгна по Второ авеню. Филипс го последва на почетно разстояние. Ако някой предварително му беше казал, че ще обикаля всички тези места, той положително би се отказал от преследването. Очакваше, че одисеята най-сетне ще приключи, но Върнър явно беше на друго мнение. Високата му фигура прекоси платното на Трето авеню и пое по Петдесет и пета. Няколко секунди по-късно хлътна в малка сграда, сгушена в подножието на огромен небостъргач от бетон и стъкло. Оказа се, че това е някаква каубойска кръчма в стил 20-те години, за изненада на Филипс пълна с развеселени клиенти, въпреки късния час. Влезе и предпазливо започна да си пробива път към бара, опасявайки се, че в тази навалица лесно ще изпусне Върнър. Добра се до плота от полирано дърво с цената на доста усилия. Даде си сметка, че това е едно от широко рекламираните заведения за контакти между самотни хора, за които по принцип нямаше дори най-бледа представа. Върнър не се виждаше никъде и сърцето му се сви. В следващия момент установи, че гробарят се е облегнал на бара редом с него и неволно придърпа по-ниско периферията на шапката си.
— С какво се занимавате? — попита една руса жена с вид на секретарка. Налагаше й се да крещи, за да над-вика околната глъч.
— Лекар съм — отвърна Върнър. — Доктор по патология.
— Наистина ли? — изгледа го с уважение жената.
— Тази професия си има както добри, така и лоши страни — сви рамене кльощавият. — Една от лошите е, че често ми се налага да работя до късно през нощта. Но това няма да ми попречи да се срещна с вас на едно питие, стига да желаете…
— С удоволствие — извика русокосата и го дари с широка усмивка.
Мартин побърза да заеме мястото на мъжа от другата си страна, който се отдалечи от бара с халба бира в ръка. Дали тази жена има представа в какво се забърква, неволно се запита той. Поръча си бира и побърза да се отдалечи към стената в дъното. Оттам можеше да наблюдава Върнър без опасност да бъде видян. Отпи една глътка и се замисли върху абсурдността на цялата ситуация. След дълги години на обучение и практика в медицинската професия се беше озовал в някакъв ергенски бар, само защото му беше хрумнало да проследи един странен тип с необичайно поведение. Едновременно с това беше принуден да признае, че Върнър се вписва великолепно в компанията на самотните бизнесмени и адвокати, които бяха мнозинството от клиентите на бара.
Върнър си записа телефона на секретарката, довърши бирата си и спокойно се насочи към изхода. На Трето авеню спря друго такси и Мартин отново размаха ръце от бордюра. Но този път му се падна някакъв упорит тип, който прие ролята на преследвач едва след като получи банкнота от пет долара.
Пътуването премина в мълчание. Дъждът плисна изведнъж, светлините на града изведнъж станаха размазани. Чистачките на таксито с мъка се справяха с потоците вода, обливащи предното стъкло. Прекосиха града по Петдесет и седма, излязоха на Калъмбъс Съркъл и поеха на север по Бродуей. След няколкостотин метра завиха по авеню Амстердам и се плъзнаха покрай солидната фасада на Колумбийския университет. Дъждът спря толкова внезапно, колкото беше започнал. Завиха надясно по 141-ва. Филипс се приведе напред и попита в кой квартал се намират.