— Никой не може да живее с парите, които получава един отговорник в моргата — подхвърли извинително онзи, очевидно разбрал погрешно настойчивия поглед на госта.
Филипс само кимна с глава. Върнър захапа сандвича си, преглътна и започна:
— Аз съм роден в Румъния… Родителите ми бяха убити от нацистите, а аз самият — едва 5-годишен, бях депортиран в Германия. Попаднах в Дахау и оцелях благодарение на факта, че ме включиха към групата на гробарите…
Историята на живота му беше мрачна и жестока, запълнена с ужасяващи подробности: как точно са били убити родителите му, как са го принудили да живее сред купища трупове, за да оцелее. Върнър говореше бавно и с увлечение, сякаш твърдо беше решил да не спести нито един вледеняващ кръвта на госта детайл. Филипс направи един-два опита да го прекъсне, но кльощавият продължаваше да говори. Това стопи и последните остатъци от решимостта му да научи на всяка цена какво е станало с мозъка на нещастната Лайза Марино.
— След всичко това пристигнах в Америка — най-сетне превключи Върнър, опразни бутилката и млясна с устни. После бутна стола си назад и отиде до кухнята за нова. Все още замаян от мрачната история на живота му, Филипс остана край масата.
— Сравнително лесно получих мястото в моргата на Медицинския център — извика през отворената врата Върнър, прибра тирбушона в чекмеджето под мивката и старателно огледа съдържанието му. Вътре имаше няколко дълги патологически скалпела, които беше отмъкнал от моргата преди много време, когато аутопсиите все още се извършваха на голямата мраморна маса в приземието. Избра един от тях и го пъхна в ръкава си, с острието нагоре. — За съжаление заплатата се оказа твърде ниска и трябваше да търся източник на допълнителни доходи… — Затвори чекмеджето и бавно се върна в хола.
— Интересувам се единствено от Лайза Марино — направи опит да го върне в настоящето Мартин.
— Ще стигнем и до нея — кимна Върнър, отпи една глътка и остави бутилката на масата. — Започнах да си докарвам нелоши мангизи от моргата, но в онези години анатомията беше доста по-популярна от днес… Вършех какви ли не дребни измами, след което ми хрумна идеята за снимките… Започнах да ги продавам на Четиридесет и втора улица, не съм спрял и до днес… — Ръката му направи широк жест, обхващащ цялото обзавеждане на хола.
Филипс неволно се огледа. Едва сега забеляза, че по стените бяха окачени не картини, а увеличени цветни снимки на мъртви женски тела. Потръпна и отново спря поглед на ухилената физиономия на Върнър.
— Лайза Марино беше един от най-добрите ми модели — промърмори онзи, взе купчината снимки от масата и ги хвърли в скута на Филипс. — Носят ми хубави пари, особено на Второ авеню. Разгледай ги на спокойствие, аз отивам да източа бирата…
Стана, заобиколи смаяния си гост и изчезна по посока на банята. Мартин бавно сведе поглед към садистичните снимки на мъртвото момиче. Страхуваше се дори да ги докосне. Стана му ясно, че Върнър е изтълкувал погрешно интереса му към трупа. Това означаваше само едно — той със сигурност няма представа какво е станало с мозъка, а подозрителното му поведение се дължи на нелегалната търговия с некрофилни снимки. Усети как в гърлото му се събира огромна буца.
Върнър влезе в банята, пусна водата да тече и измъкна острия нож за аутопсии от ръкава си. Стисна го в дясната си ръка и безшумно се върна в спалнята.
През отворената врата се виждаше фигурата на Филипс, приведена над снимките. Беше с гръб, деляха ги не повече от пет метра. Върнър се изправи зад вратата, стисна излъсканата от употреба дървена дръжка на ножа, устните му се превърнаха в тънка черта.
Филипс вдигна снимките и понечи да ги сложи на масата. В същия момент усети някакво движение зад гърба си и започна да се обръща. Въздухът се разцепи от страхотен писък.
Ножът се стрелна надолу и потъна зад дясната ключица в основата на врата, пронизвайки горната част на белия дроб. Върхът му сряза пулмонарната артерия, кръвта от бронхите предизвика спазматична кашлица и изскочи през устата. Плътната струя обля главата на Филипс и полирания плот на масата.
Подчинявайки се на животински инстинкт, Мартин отскочи надясно и грабна бутилката с бира. Обърна се с рязко движение и видя как Върнър полита напред, а ръката му мъчително се протяга към дръжката на дълъг скалпел, стърчаща от врата му. От устата му излетя неясно гъргорене, тялото му се стовари върху масата и се плъзна на пода. Ножът за аутопсии се изплъзна от пръстите му и изтрака върху масата.
— Не мърдай и не пипай нищо! — изкрещя нападателят на Върнър, изскочил безшумно от отворената врата към антрето. — Слава Богу, че решихме да те поставим под наблюдение! — Беше онзи хубавец с латиноамерикански черти, когото Филипс забеляза в метрото. — Трябваше да улуча сърцето или някоя от главните артерии, но тоя тип не ми даде достатъчно време! — Наведе се и направи опит да изтегли скалпела от врата на Върнър. Не му се удаде, тъй като главата на гробаря беше извърната на една страна и здраво го притискаше. Нападателят го прекрачи и направи нов опит да си прибере оръжието, този път от другата страна.