Беше зашеметен от това страшно откритие. Нямаше идея в какво се изразява участието на гинекологията и как Манърхайм ги е убедил да се включат в налудничавите му изследвания. Но това участие беше безспорно. За него със сигурност знаеше и болничният администратор. Нямаше друго обяснение за ревностния начин, по който Дрейк защищаваше Манърхайм, превръщайки го в примадоната на болницата, на която всичко е позволено.
Едновременно с това си даваше сметка, че научната дейност на доктор Манърхайм е щедро субсидирана от правителството. За нея се харчеха милиони долари от парите на данъкоплатците. Възможно ли е именно по тази причина да е замесено и ФБР? Нима без да иска Мартин е поставил под заплаха тайни научни експерименти, финансирани от правителството? По всяка вероятност ФБР не знае, че става дума за опити върху живи хора… Мартин имаше достатъчно опит с бюрократичните прийоми и беше наясно, че това е напълно възможно. В държавата често става така, че дясната ръка не знае какво прави лявата. Дори в случаи, при които се нарушават основни човешки права.
С усилие на волята извъртя китката си и хвърли поглед към часовника. До изтичането на двата часа оставаха пет минути. Трябваше веднага да позвъни у Дениз. Не беше сигурен, че агентите ще й сторят нещо лошо, но след безкомпромисната им разправа с онези скитници не беше склонен да рискува. Запита се как да постъпи. Вече знаеше за какво става въпрос, но далеч не всичко… Все пак имаше предчувствието, че ако разкритията му успеят да привлекат вниманието на някоя влиятелна личност, аферата ще бъде разкрита изцяло, до самото дъно. Но коя може да бъде тази личност? Без съмнение човек извън болницата, който обаче има достатъчно познания за нейната дейност и структура. Комисарят по здравеопазването? Някой от заместниците на кмета? Министърът на вътрешните работи? Въздъхна и поклати глава. Без съмнение тези държавни служители вече са чули толкова лъжи за него и необичайното му разследване в болницата, че нито един от тях няма да му обърне внимание.
После изведнъж се сети за Майкълс, детето-чудо. Той имаше достъп до ректора на университета по всяко време! А ректорът разполага с достатъчно авторитет, за да предизвика разследване. Да, това е пътят! Мартин изтича до един от телефоните и поиска външна линия. Започна да набира номера на Майкълс, отправяйки безмълвна молитва към Бога да го завари у дома. Миг по-късно чу гласа на приятеля си в слушалката и почти изкрещя от радост.
— В беда съм, Майкълс!
— Какво е станало, къде си? — разтревожи се приятелят му.
Нямам време за обяснения. Ще ти кажа само, че неволно разкрих една ужасна афера в болницата, която по всяка вероятност се намира под протекцията на ФБР. Не ме питай за нищо повече!
— Какво мога да направя?
— Свържи се с ректора. Кажи му, че се оформя огромен скандал поради експерименти с нищо неподозиращи пациенти на болницата. Това би трябвало да е достатъчно, освен ако не е замесен и той. В такъв случай Господ да ни е на помощ! За момента обаче проблемът е Дениз. Агенти на ФБР я държат затворена в апартамента й. Накарай ректора да се свърже с Вашингтон и да поиска освобождаването й.
— А ти?
— Не се тревожи за мен, добре съм. В момента се намирам в болницата…
— А защо не дойдеш у дома?
— Не мога. Трябва да се кача в лабораторията на неврохирургията. След петнадесет минути те чакам във вашата компютърна зала. Побързай, моля те!
Прекъсна линията и набра апартамента на Дениз. Насреща някой вдигна веднага, но не каза нито дума.
— Сансоун, обажда се Филипс! — изкрещя Мартин.
— Къде си, Филипс? — хладно попита онзи. — Имам неприятното чувство, че не се отнасяш сериозно към ситуацията!
— Напротив! — извика Мартин. — В момента съм в северните покрайнини на града и пътувам към теб. Ще ми трябва още малко време, може би двадесетина минути…
— Петнадесет! — отсече Сансоун и затвори.
Мартин излезе от библиотеката с чувство на тежест в гърдите. Вече беше сигурен, че Сансоун е взел Дениз за заложница и ще я използва, за да го принуди да се предаде. Целта им беше да го премахнат, което означаваше, че вероятно ще ликвидират и Дениз. Сега всичко беше в ръцете на Майкълс. Той трябваше да получи подкрепата на авторитет извън конспирацията. Същевременно Мартин беше наясно, че трябва да получи още много информация в подкрепа на своите подозрения. Манърхайм несъмнено имаше какво да крие. Може би и другите мозъчни спесимени в лабораторията му бяха облъчени.