Антъни Тролъп
Можете ли да й простите?
Семейство Палисър #1
За преводача
Емил Минчев е един от най-добрите преводачи на художествена литература от английски език от неговото поколение. Роден е на 26. X. 1984 г. в София. Завършил е Първа английска гимназия, а след това „Международни отношения“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на романите „Нюх“, „Бяс“, „Стръв“, „Кули от камък и кост“ и „Неограничен достъп“, както и на един киносценарий и статии по проблеми на изкуството. За петнадесет години е превел близо четиридесет книги — класическа и съвременна проза. Сред преведените от него произведения са „Бари Линдън“ на У. М. Текери, „Джон Шърман. Доя“ на У. Б. Йейтс, „De Profundis: Глас от безднатата“ и „Саломе и други пиеси“ от Оскар Уайлд, „Великият Гетсби“ от Фр. Скот Фицджералд, „Дракула“ и „Гостът на Дракула“ от Брам Стокър, „Север и Юг“ от Елизабет Гаскел, „Конспирацията Караваджо“ от Уолтър Елис, отличеният с награда „Букър“ роман „Истинската история на бандата на Кели“ от Питър Кери и др.
Симеон Хаджикосев
Антъни Тролъп (1815–1882)
Антъни Тролъп е последният бележит представител на викторианския реалистичен роман. Почти непознат у нас, ако се опитаме да потърсим мястото му в главозамайващо сложната панорама на европейската литература от деветнадесети век, бихме могли да твърдим, че той е английският Балзак. Основание за това дава като че ли голямата му работоспособност и творческа плодовитост: Тролъп е автор на 47 романа, но към тях трябва да прибавим още пет пътеписни книги, четири сборника с разкази, една автобиография, изиграла неблагоприятна роля при посмъртната му рецепция. Освен това е написал и една пиеса, многобройни есета и статии.
Подобно на великия си френски събрат и Тролъп въвежда цикъла романи с общи герои и неизменен топос. Представителните му цикли са два, всеки от тях от по шест романа — „Барсетширски хроники“ и „Семейство Палисър“, към който принадлежи настоящият роман и бе изключително популярен преди близо четири десетилетия като телевизионен сериал, заради който се опразваха улиците и хората заставаха пред малкия екран, пренасяйки се в света на английската аристокрация от XIX век.
Сравнението с Балзак не е неуместно не само поради посочените сходства, но и защото Тролъп си остава един от най-четените романисти, писали на английски език. Веднага трябва да добавим обаче — един от най-четените в англосаксонския свят, т.е. в ареала на английския език. Българската рецепция на Балзак и Тролъп в това отношение е достатъчно категорична, като популярността на френския класик е смазваща спрямо репутацията на англичанина. Ако имаме предвид броя на преведените у нас Балзакови творби, както и съвкупността от изданията им, по всяка вероятност броят им ще надмине числото сто. Срещу това Антъни Тролъп е представен само с романа си „Барчестърски кули“ (НК, 1985). У нас няма човек, завършил поне средно образование, който да не е чувал за Балзак и дори да е попрочел нещичко от него. Ако попитате обаче човек от улицата знае ли кой е Антъни Тролъп, най-вероятният отговор би бил отрицателен.
Това обаче не може да бъде причина да не посочим още едно сходство между двамата писатели. Плодовитостта на Тролъп и Балзак не е някакво иманентно, вътрешно качество на техния талант. Тя е въпрос и на организация и самодисциплина, на възглед за литературата и творческия труд. Изключително показателна е в това отношение автобиографията на английския писател, в която той неизменно прокарва идеята за творческото писане като умение и рутина, подобна на ръчния труд.
Творческата работоспособност и продуктивност на Антъни Тролъп има по-различен характер от Балзаковата (французинът пишел по 14–16 часа на ден) и е била мотивирана от други причини. В продължение на тридесет години писателят е бил чиновник в Британските пощи, където е успял да стигне до висока позиция преди пенсионирането си през 1867 г. Белетристичният му дебют се отнася към 1847 г., като в продължение на две десетилетия Тролъп е трябвало да съвместява писателската работа и неотложните си служебни задължения. За разлика от Балзак, който е пишел само в работния си кабинет, пищно, макар и безстилно обзаведен по негов вкус (да не пропуснем да споменем и неговата знаменита работна роба, подобна на монашеска власеница), прагматичният Тролъп успял да привикне да пише навсякъде — във влака, на парахода, в любимия лондонски клуб. Началото на литературната му кариера съвпада със служебно повишение и преместване в Ирландия. Именно там Тролъп се научил на желязна дисциплина и строг писателски режим. Известно е, че още през тези години романистът установил работните си навици. Слугата му Барни го будел сутрин много рано и след като приключел скромната си закуска (чаша кафе и филия хляб с масло), в пет и половина Тролъп бил на работната си маса. В осем и половина изоставял писането и тръгвал на работа. Той бил педантичен при спазването на дневния си режим и ако непредвидени обстоятелства го възпрепятствали, съжалявал за безвъзвратно изгубеното време.