— Как се справяш долу, Джейн? — попита я нейната господарка.
— Всички се държат изключително любезно, госпожице, и вече не мисля, че ще бъде толкова ужасно. Пихме чай в стаята на икономката и бе много приятно. Бяхме шест, всичките камериерки. Казаха ми, че по цял ден няма нищо за правене, освен да седиш пред камината и да шиеш.
Няколко минути преди осем лейди Гленкора почука на вратата на Алис, взе я под ръка и я поведе към салона. Братовчедка й бе великолепно пременена, като вечерната й рокля бе огромна, а къдриците й бяха сресани така, че никой да не заподозре присъствието на сивите косми. Облеклото й бе толкова разкошно, че донякъде я вдетиняваше.
— Чакай да помисля — рече тя, докато слизаха заедно по стълбите. — Ще помоля Джефри да бъде твой кавалер по време на вечерята. Той е най-чаровният млад мъж тук. Има навика да гледа отвисоко на всичко, но това не го прави неприятен, нали така? Освен ако не започне да гледа теб отвисоко, разбира се.
— Но може би ще го направи.
— Не, не би го направил. Това би било нелюбезно, а той е най-любезният мъж на света. Тук още няма никой, както виждаш — обяви лейди Гленкора, когато влязоха в салона, — и не съм мислела, че ще има. Редно е да бъдеш пръв в собствената си къща, а аз винаги се старая да правя онова, което е редно. Нямаш представа колко е трудно понякога. Като говорим за хора, които изкарват прехраната си с много труд — това несъмнено се отнася за мен. Ох, колко забавно би било да седиш някъде в Азия и да ядеш печено пиле с пръсти пред огъня, който си запалил, за да плашиш тигрите и лъвовете. Представяш ли си? Ти си от едната страна на огъня, докато тигрите и лъвовете са от другата и ти се зъбят през пламъците!
Лейди Гленкора се опита да си придаде вид на лъв и се озъби свирепо.
— Такава гримаса не би ме уплашила — рече Алис.
— Едва ли. Четох за това в един женски пътепис. Но те идват, така че не бива повече да гримаснича. Херцогиньо, приближете се до огъня. Надявам се, че отново сте се стоплили. Това е моята братовчедка, госпожица Вавасор.
Херцогинята кимна отривисто и леко снизходително, след което обяви, че й е много топло.
— Не знам как се справяте във вашата къща, но стълбищата тук са толкова удобни. В Лонгройстън направихме всичко по силите си и сложихме тръби с гореща вода навсякъде из къщата, но въпреки това не можеш да завиеш в коридора, без да усетиш студено течение.
Херцогинята говореше изразително и подчертаваше всяка дума, като понякога натъртваше някоя сричка толкова много, че гласът й започваше да свири. Това бе особено очевидно при думата „тръби“ и Алис никога нямаше да забрави тръбите с гореща вода в Лонгройстън.
— Тъкмо казвах на лейди Гленкора, госпожице Палисър, че никога преди не съм била в по-топла къща. Нито пък, за съжаление (тук подчерта думата „съжаление“), в по-студена къща от Лонгройстън.
Произнесе последната дума с тон, който би могъл да просълзи и най-циничния зрител в публиката на представление. Херцогинята бе на около четиресет години и бе много красива, но в красотата й нямаше смисъл. Лицето й бе с добър и равномерен цвят, който не бе нанесен изцяло с четка, но все пак бе получил творческа помощ. Беше добре сложена и едра жена, с добри пропорции и в цветущо здраве. Но също така бе глупачка. Беше се обърнала към една госпожица Палисър, но в същия момент две госпожици Палисър, братовчеди на Плантагенет Палисър, бяха влезли в стаята. За тях мога да кажа, че не бяха глупави, каквито и други отличителни черти да притежаваха.
— Винаги е лесно да стоплиш малка къща като тази — отвърна едната госпожица Палисър, която се казваше, за свое съжаление, Ифигения Теодата, но братовчедка й и сестра й я наричаха Ифи. — И предполагам, че е също толкова трудно да стоплиш голяма къща като Лонгройстън.
Другата госпожица Палисър бе кръстена Юфемия.
— Тук нямаме тръби, херцогиньо — каза лейди Гленкора и Алис, която бе седнала и слушаше, долови имитация на свирещия тон на херцогинята в произношението й. Каза си, че най-вероятно й се бе сторило, но когато миг по-късно очите на братовчедка й срещнаха нейните, Алис заключи, че лейди Гленкора невинаги успяваше да се държи така, както бе редно, въпреки опитите си.
След малко джентълмените започнаха да пристигат един след друг, придружени от още няколко дами, докато накрая в салона се събраха около трийсет души. Господин Палисър се приближи и каза на Алис с любезен тон, сякаш бе доловил смущението й: