— Жена ми отдавна очаква вашето посещение. Надявам се, че няма да ви е скучно тук.
Алис вече бе започнала да се чувства изоставена и изпита признателност към своя домакин, след което реши да направи опит да го хареса.
Джефри Палисър бе един от последните влезли в салона. Лейди Гленкора веднага стана от мястото си и го посрещна, преди да се е изгубил в тълпата.
— Би ли кавалерствал на братовчедка ми Алис Вавасор? — попита тя. — Ще ти бъда много задължена.
— Да, щом ме молиш толкова учтиво.
— Опитай се да я накараш да се чувства удобно.
След това ги запозна и Джефри Палисър разговаряше с Алис, когато обявиха вечерята.
Двадесет и трета глава
Вечеря в Мачинг Праяри
Алис се озова в онази част на масата, където седеше лейди Гленкора, и въпреки решението си да хареса господин Палисър, тази подредба изобщо не я разочарова. Господин Палисър кавалерстваше на херцогинята и Алис искаше да бъде възможно най-далече от Нейна Светлост. Настаниха я между нейния кавалер Джефри Палисър и херцога на Св. Банги и веднага след като седна, лейди Гленкора му я представи.
— Ваша Светлост, това е братовчедка ми Алис Вавасор — каза лейди Гленкора. — Тя е ужасен радикал.
— О, нима? Много се радвам. Имаме нужда от радикали с лидерски качества и може би тази вечер ще се запозная с такъв.
Алис се сети за братовчед си Джордж и й се прииска той да бе тук на нейно място, седнал до херцога на Св. Банги.
— Опасявам се, че не притежавам лидерски качества — каза тя.
— Бих ви следвал навсякъде — отвърна той.
— Като слепец, който следва малко кученце — обади се лейди Гленкора.
— Не сте права, лейди Гленкора. Като мъж с очи, който следва красива жена. Не искам нищо друго на този свят, освен да стана радикал. Само да знаех как.
— Мисля, че е много лесно — рече Алис.
— Така ли? Не съм съгласен. Гласувал съм за всеки либерален законопроект, внесен в парламента, откакто съм член и досега не съм успял да надвия вигите.
— Одобрихте ли тайното гласуване? — попита Алис, разтреперана от собствената си дързост.
— Ами не, не съм. И предполагам, че това е разковничето. Но законопроектът за тайното гласуване още не е бил внасян пред някоя от камарите, на които съм бил член. Лично аз мразя идеята за тайното гласуване и се съмнявам, че някога бих одобрил такъв законопроект.
— Но радикалите го обожават — каза Алис.
— Палисър — провикна се херцогът към другия край на масата, — казват ми, че човек няма право да нарича себе си радикал, освен ако не е привърженик на тайното гласуване.
— Не искам да ме наричат радикал — отвърна господин Палисър. — Не искам да ме наричат каквото и да било.
— Освен канцлер на хазната — каза тихо лейди Гленкора.
— А това е най-благородната цел, която един мъж може да преследва отвърна херцогът. — Човек, който може да държи под контрол кесията на тази страна, може да направи всичко.
Това бе краят на разговора и херцогът се съсредоточи върху вечерята си.
— Бях специално упълномощен да ви забавлявам — обърна се господин Джефри Палисър към Алис, — но когато приех задачата, нямах представа, че ще държите сметка на кабинетен министър за неговите възгледи.
— Не съм направила такова нещо, господин Палисър. Просто мислех, че всички радикали са привърженици на тайното гласуване. Затова го казах.
— Смея да твърдя, че сте права, но…
— Но какво?
— Лейди Гленкора не е трябвало да се тревожи, че ще скучаете. Не че не съм й задължен, разбира се. Но госпожице Вавасор, за съжаление, аз не съм политик. Нямам шансове да получа място в Камарата на общините и затова ненавиждам политиката.
— В тази страна на жените не им е позволено да бъдат политици.
— Слава Богу, че не могат да направят нищо по този въпрос, поне не директно. Само си помислете къде щяхме да бъдем, ако имахме женска Камара на общините, с женски дебати, провеждани с женска учтивост. Братовчедките ми Ифи и Феми несъмнено щяха да бъдат членове. Предполагам, че още не сте се запознали с тях?
— Не, още не съм. Те политици ли са?
— Не бих казал. Имат своите наклонности, които са подчертано либерални, разбира се. Досега не е имало, Палисър, от партията на торите, нали знаете? Но са твърде умни, за да се посветят на занимание, което не изисква никаква активност. Те са жени и следователно водят угнетен живот, посветен на литературата, изящните изкуства, социалната икономика и абстрактните науки. Пишат чудесни писма, но съм убеден, че списъкът им с кореспонденти е много дълъг и едва ли в него ще се намери място за вас.