— Мислех, че дойдохте да играете — отвърна херцогинята, почти величествено и с ликуващ тон, очевидно доволна от успеха си.
— Дойдох, за да видя как играете вие. Ваша Светлост — каза госпожа Спаркс.
— Не мисля, че моята игра ме отличава по някакъв начин от останалите — рече херцогинята. Господин Палисър, това бе карамбол. Ще отбележите ли точките за нашия отбор?
— О, не, херцогиньо, ударихте една и съща топка два пъти.
— Много добре. Предполагам, че е ред на госпожица Вавасор. Пропуснахте. Бихте ли отбелязали това, ако обичате?
Тази молба бе отправена с нетърпящ възражения тон, сякаш херцогинята се чувстваше измамена заради карамбола, и господин Палисър се подчини. Не след дълго херцогинята и нейната партньорка лейди Гленкора спечелиха партията, но ми се струва, че това се дължеше повече на невежеството на Алис, отколкото на уменията на Нейна Светлост. Въпреки това херцогинята се усмихна победоносно и се отправи към салона с походка, която сякаш казваше, че най-накрая бе успяла да натрие носа на госпожа Спаркс.
Скоро след това дамите се качиха горе, но предполагам, че повечето не са си легнали веднага, тъй като още нямаше единайсет часа, а минаваше десет, когато слязоха за закуска на следващия ден. Във всеки случай Алис, която бе станала в седем, не си легна веднага. Всъщност легна си цели два часа по-късно.
— Ще дойда в спалнята ти за съвсем малко — каза лейди Гленкора и се насочи с бърза крачка към своята стая. Върна се при братовчедка си пет минути по-късно и се обърна към прислужницата на Алис:
— Нали нямаш нищо против да отидеш в моята спалня и да поседиш малко с Елън?
Когато останаха сами, лейди Гленкора седна до огъня и се приготви за разговора.
— Ще те задържа четвърт час, защото трябва да ти кажа нещо. Но първо искам да знам какво мислиш за хората. Ще ти бъде ли приятно с тях?
Алис разбира се отговори, че ще й бъде, след което двете проведоха онази дискусия за господин Бот, мъжа с червената коса, която вече бе описана.
— Но имам да ти казвам нещо — рече лейди Гленкора двайсет минути след началото на техния разговор. — Седни срещу мен и съзерцавай огъня, докато те разглеждам.
— Нещо ужасно ли е?
— Не е нещо нередно.
— О, лейди Гленкора, ако става дума за…
— Няма да ти позволя да ме наричаш лейди Гленкора. Аз не те ли наричам Алис? Защо си толкова жестока с мен? Не съм дошла да те моля да правиш нещо нередно.
— Но искаш да ми кажеш нещо.
Алис беше сигурна, че това нещо щеше да бъде свързано по някакъв начин с господин Фицджералд и не искаше да чува това име от устните на братовчедка си.
— Разбира се, че искам да ти кажа нещо. Искам да знаеш, че в последното си писмо аз… те подведох. Не че съм искала да те мамя, но просто… не можех да ти кажа всичко в едно писмо.
— Какво да ми кажеш?
— Сигурно помниш признанието ми, че се чувствам ужасно поради факта, че не съм могла да дойда да те видя в Лондон миналата година.
— Дори за миг не съм се замисляла за това.
— Било ти е безразлично дали ще дойда или не — така ли? Но няма значение. Защо да те е грижа? Но това признание беше важно за мен. В писмото си ти казах, че не съм дошла, защото съм била прекалено заета. Но това бе лъжа, разбира се.
— Всеки прави подобни извинения — отвърна Алис.
— Но не ги прави на човека, когото иска да опознае и обикне повече от всеки друг! Копнеех да дойда при теб. Но се страхувах, че не мога да дойда, без да говоря за него, а бях решила никога повече да не споменавам името му.
Изрече това с онзи особен тих тон, който използваше понякога.
— Тогава защо смяташ да говориш за него сега, лейди Гленкора?
— Не ме наричай лейди Гленкора. Наричай ме Кора. Едно време имах по-голяма сестра и тя ме наричаше Кора. Ако все още бе жива… но това няма значение. Не е жива. Ще ти кажа защо ще говоря за него сега. Защото не мога да не говоря. Освен това се срещнахме. Бяхме в една и съща стая и разговаряхме. Какъв е смисълът от това решение сега?
— Разговаряли сте?
— Да. Той господин Палисър… знаеше всичко. Когато спомена, че иска да ме заведе в къщата, аз му прошепнах, че Бурго може да е там.
— Не използвай собственото му име! — възкликна Алис и потрепери.
— Защо не? Защо да не го използвам? Направих го, когато разговарях със съпруга си. Или може би казах Бурго Фицджералд.