Господин Палисър беше висок, слаб и трудолюбив мъж, разполагащ с много положителни качества, които, сами по себе си, не биха му позволили да служи на никоя политическа партия, но който разполагаше с достатъчно знания, почтеност и усърдие, за да бъде изключително полезен на всяка партия. Доверието, което подобни мъже вдъхват, ги прави толкова полезни — доверие не само в труда им, защото всеки мъж, издигнал се от масите, може да бъде трудолюбив, и не само в почтеността и патриотизма им. Доверието в техния труд, тяхната почтеност и техния патриотизъм произлиза от личния залог, който имат в добруването на страната — залог, който им придава тежест и без който никой английски политик не може.
Господин Палисър бе скучен държавник и още по-скучен в личния си живот и можем да си представим, че всяка жена, станала негова съпруга, би се затруднила с това да намери щастие в неговите обятия. Бракът им бе напълно успешен, поне от финансова гледна точка, и бе още по-успешен, ако се вземе предвид факта, че при лейди Гленкора бе имало опасност от корабокрушение, а и от другата страна бе имало опасения от злополука. Що се отнася до нея, вече бе описано колко близо бе стигнала до това да се хвърли в ръцете на млад мъж, когото никой баща или опекун не би счел за подходящ съпруг, за което и да е било младо момиче — мъж, който досега не бе демонстрирал никакви положителни качества, а се бе доказал като прахосник и безпринципен разгулник. Но уви, тя се бе влюбила в него! Може би любовта и богатството й щяха да го накарат да се поправи. Но кой би изложил момиче като нея, с такова огромно наследство, на такъв голям риск? Слава Богу, това ужасно стечение на обстоятелствата бе предотвратено и нейните доброжелатели бяха успели да я омъжат за един стабилен млад мъж с бъдеще, което бе дори по-светло от нейното, и с обществено положение, което нямаше равно в кралството.
Лекото подхлъзване от негова страна (мимолетно увлечение по омъжена дама, която бе проявила мъдрост и не бе приела тържествените му обещания, дадени по начин, който не бе особено прочувствен) бе обезпокоило чичо му и впоследствие бе направило новината за изключително разумния му брак за лейди Гленкора още по-приятна. Ето как всичко се бе наредило за тази двойка и всички около тях бяха щастливи и доволни да ги видят заедно, като повечето още не бяха спрели да изразяват задоволството си от този съвършен съюз.
Що се отнася до господин Палисър, бих казал, че този брак и тази съпруга, която той със сигурност не си бе избрал и която му бяха натрапили, му прилягаха добре. Нуждаеше се от голямо богатство, за да достигне позицията, в която се целеше. Бе разполагал с пари и преди брака си, разбира се — толкова много пари, че би могъл да прахосва хиляди, без да му мигне окото, но кариерата му се нуждаеше от онова колосално състояние, което кара хората да говорят. Състояние, което да му позволи да покрие всичките си разходи. И тук не става дума за разходи, свързани с личното му удобство. Става дума за онази солидна финансова основа, необходима на всеки английски политик от аристократичен род. И доколкото самият той знаеше, лейди Гленкора бе съвършената съпруга. Господин Палисър не бе нагазвал често във фонтана на Венера, въпреки че веднъж се бе самозабравил и бе пожелал чужда съпруга. Но този грях почти не бе замърсил характера му, а желанието, което бе изпитвал тогава, бе от онези, които биха намерили повече удовлетворение в отказа, отколкото в отклика. На сутринта след отказа на дамата, той си беше казал, че тя го е спасила. Чудесно съзнаваше, че не бе от мъжете, които биха окачили лютня на стената на храма като символ на любовната си клетва. Така че се бе оженил за лейди Гленкора и бе доволен.
Историята с Бурго Фицджералд му бе разказана и той предполагаше, че повечето момичета имат подобна история за разказване. Не се сещаше често за нея и изобщо не разбра лейди Гленкора, когато му рече, с цялата тържественост, която би могла да придаде на думите си:
— Трябва да знаеш, че аз наистина го обичах.
— Трябва да обичаш мен сега — бе отвърнал той с усмивка и що се отнасяше до него, въпросът бе приключен.
В месеците след сватбата бе открил, че брачните задължения му се отдават и можеше да каже същото за нея. Бе й дал почти неограничена свобода да се наслаждава на парите си и рядко се месеше в начина й на живот. Понякога я предупреждаваше да не прекалява с детинските прищевки, които никак не отиваха на общественото му положение. В тези случаи в думите му се появяваше неумишлена строгост (провокирана или не от червенокосия член на парламента), но като цяло той бе доволен и искрено обичаше жена си, поне според собствените си разбирания. Със сигурност я обичаше повече от всеки друг. Все пак имаше едно нещо, което го тормозеше и разваляше пълното му щастие — нещо, което тепърва бе започнал да осъзнава и което жена му, за свое съжаление, също бе открила. Беше се надявал вече да го е дарила с наследник. Но бе рано да се отчайва и тревогата му още не се бе превърнала в мъка.