— Забравих да ти кажа — рече лейди Гленкора на своята приятелка — Забравих да ти кажа, преди да си замине, че се оказах права за това, че е доносник.
— Теб ли е издал?
— Да! Бях смъмрена и много добре знам, че именно той ме е издал на господин Палисър, който отрича, разбира се. Но той ми каза, че херцогинята се е засегнала от думите на онази жена.
— Но ти нямаш вина за това.
— И аз така казах. Именно той пожела да поканя госпожа Конуей Спаркс. Аз не я исках. Ходи навсякъде, но въпреки това присъствието й се счита за престижна придобивка. Ако се бе удавила в Червено море, нямаше да се трогна. Когато му казах това, той отвърна, че говоря глупости. Разбира се, че бяха глупости. Но след това ми рече, че трябва да я накарам да държи езика си зад зъбите. Аз отвърнах, че не знам как. Госпожа Конуей Спаркс не ме харесва. Казах му, че ако някой започне да ми се подиграва, няма да се засегна, дори да е десет пъти по-прочут от госпожа Конуей Спаркс и да пише по-добра поезия от Тенисън.
— Поезията й не е лоша… поне повечето неща, които съм чела — отбеляза Алис.
— О, несъмнено! Знам много нейни неща наизуст, въпреки че не бих й доставила удоволствието да го призная. След това му казах, че не мога да се погрижа за херцогинята, а той ми отговори, че съм дете.
— Казал го е от любов.
— Аз наистина съм дете. Знам това. Трябваше да се ожени за някоя оправна и решителна жена, която би могла да сложи къщата му в ред и да вразуми госпожа Спаркс с едно свирепо кимване. Вината не е моя.
— Не си му казала това.
— Казах му го. Той ме целуна и отвърна, че всичко е наред и че трябва да порасна. Рекох му, че госпожа Спаркс ще стане още по-безочлива, а херцогинята още по-глупава, и си тръгнах. А сега онзи противен господин Бот се е върнал и бих го наказала, ако това нямаше да изглежда дребнаво от моя страна. Усмихва ми се и потрива ръце, защото знае, че се е държал ужасно. Не е ли отвратително да трябва да живееш с такива хора?
— Не мисля, че трябва да му обръщаш толкова внимание.
— Да, но аз съм господарка на къщата и от мен се очаква да забавлявам тези хора. Представи си — да забавлявам херцогинята на Св. Банги и господин Бот!
Алис бе опознала лейди Гленкора достатъчно добре и вече не се притесняваше да й чете лекции. Сега й каза, че мисли прекалено много за маловажни неща, както и прекалено много за някои важни неща.
— Що се отнася до господин Бот — рече Алис, — струва ми се, че трябва да се държиш така, сякаш подобна личност не съществува.
— Но това би било неискрено… особено за човек като теб.
Не става дума за неискреност, а за сдържаност. Всяка жена трябва да бъде сдържана, особено жена в твоето положение.
Лейди Гленкора се нацупи и заяви на братовчедка си, че господин Палисър е трябвало да се ожени за нея, след което си тръгна.
Тази вечер, която бе вечерта на завръщането на господин Бот в Мачинг, този джентълмен се озова съвсем близо до Алис в дневната. Често се бе приближавал до нея и я бе заговарял, потривайки ръце, сякаш имаше някаква причина да се сприятелят. Алис бе осъзнала това и се бе опитала да го отблъсне, но той бе мъж и не бе разбрал намека или може би го бе разбрал, но бе решил да го пренебрегне. Студеното отношение не означаваше нищо за него, когато искаше да се сприятели с някого. Беше упорит и вярваше, че преодоляването на студеното отношение бе добродетел. Освен това смяташе, че хората, които веднага откликваха на увертюрите му, всъщност не заслужаваха вниманието му и не биваше да губи времето си с тях, докато хората, които можеха да си позволят да се отнасят с пренебрежение към него, бяха ценни придобивки. Мъже като господин Бот приемаха студеното отношение с усмивка. И колкото по-студено бе това отношение, толкова по-широка ставаше усмивката.
— Какъв прекрасен човек е нашата скъпа приятелка лейди Гленкора! — рече господин Бот, заставайки до Алис така, че тя да не може да избяга.
Алис за малко да възрази. После се изкуши да каже нещо хапливо, което да я отърве от господин Бот, но не посмя да го направи, защото не искаше той да си помисли, че се закача.
— Така е — отвърна. — Тази вечер е много студено, нали?
Веднага след като думите излязоха от устата й, тя се ядоса на себе си за глупостта си, а после едва не избухна в смях, мислейки за херцогинята и нейните тръби с гореща вода в Лонгройстън.