— Ела тук — заповяда лейди Гленкора и двете се оттеглиха в амбразурата на прозореца. — Сега ще изпитам твоята вяра в мен. Това писмо е от… познай от кого.
— Как бих могла да позная?
— От лейди Мидлотиан! Ще пристигне тук в понеделник на път за Лондон. И ако не ми кажеш, че си напълно сигурна, че това е толкова неочаквано за мен, колкото е за теб, никога повече няма да ти проговоря.
— Напълно сигурна съм.
— А! Тогава можем да го обсъдим. Но първо да закусим.
В този момент още няколко дами влязоха в стаята. Сред тях бяха херцогинята и дъщеря й, както и двете госпожици Палисър. Господин Бот се зае с това да угажда, или по-скоро да предлага да угажда, на малките им прищевки.
Почти стана обяд, преди Алис и нейната братовчедка да могат да обсъдят насаме предстоящата визита на лейди Мидлотиан. Господин Палисър се бе появил и му бяха съобщили прекрасната новина.
— С удоволствие ще приемем лейди Мидлотиан — заяви той.
— Но тук има човек, който няма да е толкова очарован да я види — каза лейди Гленкора на своя съпруг.
— Нима? — отвърна господин Палисър. — И кой е този човек?
— Нейната непокорна братовчедка Алис Вавасор. Но, Алис, господин Палисър не знае нищо за това, а е твърде дълго за обясняване.
— Много съжалявам… — започна господин Палисър.
— Мога да ви уверя, че няма никакъв проблем — заяви Алис. — Просто ще си тръгна три дни по-рано.
Когато чу това, господин Палисър доби много сериозен вид. Що за кавга можеше да направи пребиваването на госпожица Вавасор и лейди Мидлотиан в една и съща къща невъзможно?
— В никакъв случай! — възкликна лейди Гленкора. — Нима искаш да кажеш, че се страхуваш от нея и ще избягаш?
— Госпожице Вавасор, опасявам се, че не можем да я помолим да не идва — рече господин Палисър.
В отговор на това, Алис заяви, че за нищо на света не би предотвратила идването на лейди Мидлотиан в Мачинг.
— Трябва да знаете, господин Палисър, че аз никога не съм виждала лейди Мидлотиан, въпреки че сме далечни братовчеди. Нито съм се карала с нея. Но тя ми даде съвет в едно свое писмо и аз не й отговорих, защото сметнах, че не е нейна работа да се меси. Ще си замина, но не защото се страхувам от нея, а защото, след случилото се, срещата ни би била много неловка за нея.
— Можеш да й кажеш, че госпожица Вавасор е тук — предложи господин Палисър на своята съпруга. — Така ще й дадеш възможност да отмени посещението си, ако реши.
Нещата се развиха така, че Алис не можеше да напусне Мачинг, без да превърне визитата на лейди Мидлотиан в проблем. Несъмнено тази среща щеше да бъде безкрайно неприятна, но, както самата лейди Гленкора бе посочила, лейди Мидлотиан нямаше да я изяде. Истината бе, че Алис се страхуваше от старата дама и този страх я караше да се срамува. Бе принудена да признае това пред себе си. Но в същото време реши, че няма да допусне да бъде принудена да избяга от Мачинг.
Нима господин Бот ухажва вашата братовчедка? — попита госпожа Спаркс тази вечер, обръщайки се към лейди Гленкора.
— Струва ми се малко вероятно — отвърна тя.
— Боже мой! — възкликна една старица, възхитена от близките отношения между Алис и лейди Гленкора. — Дори не бих си помислила подобно нещо.
— Но аз си го помислих, колкото и невероятно да звучи — отбеляза госпожа Спаркс.
— Какво ви накара да си го помислите? — попита лейди Гленкора.
— Обърнете внимание, че не ви питам дали госпожица Вавасор харесва него — каза госпожа Спаркс. — Нямам подобни подозрения. По-скоро ми се струва, че когато той играе ролята на Бакхус, тя е Ариадна, отчаяно опитваща се да избяга от него.
— Нима господин Бот има навика да играе Бакхус? — попита лейди Гленкора.
— Така ми се стори тази сутрин. Сигурно забелязвате богоподобното му, ликуващо излъчване.
— Не мисля, че това божество би могло да ликува тук — заяви лейди Гленкора.
— Аз пък мисля, че тя непременно трябва да се опита да му избяга — каза старицата.
— Госпожица Вавасор не е склонна да бяга — отвърна госпожа Спаркс, слагайки точка на разговора.
Лейди Мидлотиан пристигна следващия понеделник. Каретата, която трябваше да я посрещне на гарата, бе изпратена в три следобед. Алис трябваше да избере дали да се запознае с нея веднага след пристигането й, или да я отбягва, докато стане време всички да се съберат в салона преди вечерята.