— И от това следва, че не е имало голяма необходимост от намесата на други хора в делата ви. Казвам това, мила моя, като оправдание, защото чувствам, че трябва да се извиня за поведението си.
— Сигурна съм, че Алис не смята така — обади се лейди Гленкора.
— Важното е какво мисля аз, а не какво мисли Алис, поне що се отнася до собствените ми недостатъци — отвърна лейди Мидлотиан с усмивка, която опита, но не успя да направи дружелюбна. — Истината е, че просто исках да наваксам пропуснатите възможности.
Алис усети, че се канеше да спомене писмото и потръпна.
— Но единственото, което искам в момента, е да бъда считана за една от приятелките на Алис Вавасор.
— Бих се гордяла с вашето приятелство, ако…
— Ако какво, мила моя? — попита старицата.
Сигурен съм, че се опитваше да звучи любезно, но в маниера й имаше нещо, или може би в гласа й, което отврати Алис и тя веднага реши, че никога нямаше да станат истински приятелки.
— Ако какво, мила моя?
— Алис има предвид… — започна лейди Гленкора.
— Оставете Алис сама да каже какво има предвид — прекъсна я лейди Мидлотиан.
— Трудно ми е да изразя какво имам предвид — рече Алис и почувства как смелостта в нея се надига, може би призована от факта, че съвсем скоро щеше да има нужда от нея. — Сигурна съм, че двете с вас, лейди Мидлотиан, имаме различно мнение по един въпрос. А това е въпрос, при който трябва да се ръководя от собственото си мнение, а не от мнението на други хора.
— Имате предвид по отношение на господин Грей?
— Да — отвърна Алис. — Имам предвид господин Грей.
— Доста разсъждавах по този въпрос, мислейки единствено за вашето щастие, и когато чух, че сте тук, реших да мина през Мачинг на път за Лондон с надеждата да разговарям с вас.
— Тогава сте знаели, че Алис е тук — каза лейди Гленкора.
— Разбира се, че знаех. Предполагам, че си чула цялата история, Гленкора?
Лейди Гленкора бе принудена да признае, че бе запозната е „историята“, както графинята бе нарекла начина, по който Алис се отнесла с господин Грей.
— И какво мислиш?
Както Алис, така и нейната домакиня се обърнаха към далечния край на стаята, където госпожица Палисър четеше, опитвайки се да намекнат, че младата дама не бе запозната с тези обстоятелства и нямаше причина да ги научава точно в този момент.
— Може би трябва да изберем друго място и време — заключи лейди Мидлотиан. — Но вдругиден си заминавам. Всъщност мислех да си тръгна още утре.
— О, лейди Мидлотиан! — възкликна лейди Гленкора.
— Това е едно съвсем кратко посещение, направено по работа, скъпа Гленкора. Кога ще мога да говоря с Алис, без да бъдем прекъсвани?
Лейди Гленкора предложи да използват нейната стая, сега или по-късно тази вечер, когато стане време за лягане. Но мисълта за тази предумишлена лекция ужасяваше Алис и тя бе решена на всичко да я избегне.
— Лейди Мидлотиан, няма да има никакъв смисъл.
— Никакъв смисъл, драга!
— Никакъв. Получих писмото ви.
— И тъй като не ми отговорихте, дойдох чак тук, за да обсъдя въпроса с вас.
— Не искам да ви обиждам, но това е тема, която не мога да обсъждам с…
Тя щеше да каже „непознат човек“, но се спря навреме.
— Която не мога да обсъждам с никого.
— Нима искате да кажете, че отказвате да говорите с мен?
— Отказвам да говоря с вас по този въпрос — отвърна Алис. — Не бих го направила дори с лейди Маклауд.
— Да — каза лейди Мидлотиан и в стоманеносивите й очи проблесна гняв, — и точно по тази причина е наложително някой друг ваш приятел да се намеси.
— Няма да допусна подобна намеса — отвърна Алис, — нито от хора, които са ми приятели, нито от такива, които не са.
Докато говореше, тя се надигна от стола си.
— Трябва да ме извините, лейди Мидлотиан, но не мога да говоря с вас по този въпрос.
И тя излезе от стаята, оставяйки графинята сама с лейди Гленкора. Госпожица Палисър вдигна очи от книгата си и веднага осъзна, че бе имало кавга, но се съмнявам, че бе чула причината за нея.
— Най-опърничавата млада жена, която съм срещала през живота си — заяви лейди Мидлотиан след напускането на Алис.
— Бях сигурна, че разговорът ви ще протече по този начин — отбеляза лейди Гленкора.
— Но това е неприемливо, скъпа. Била е сгодена за този млад мъж, със съгласието на всичките си приятели.