— Не мисля, че се държи неразумно. Определено не съм съгласна с вас, госпожице Вавасор. Да, ядосан е. Понякога има много неща, които го ядосват. Виждате ли, Гленкора е много млада.
Господин Бот също бе заявил, че лейди Гленкора е много млада. Следователно тази фраза най-вероятно се бе появила по време на дискусия, посветена на слабостите на лейди Гленкора, в която бяха взели участие гостите на нейния съпруг.
— Не е по-млада сега, отколкото когато господин Палисър се е оженил за нея — каза Алис.
— Имате предвид, че ако мъж си вземе млада жена, трябва да търпи недостатъците й? Да, това е в реда на нещата. Но всъщност той не е много по-възрастен от нея, госпожице Вавасор. Братовчед ми още няма трийсет години. Когато казвам, че Гленкора е млада…
— Имате предвид, че е по-млада по дух и може би по поведение, отколкото е очаквал.
— Но не предполагайте, че той се оплаква, госпожице Вавасор. Твърде е горд за това.
— Радвам се — отвърна Алис, мислейки за господин Бот.
— Трудно ми е да ви обясня какво искам да кажа и не знам дали бих могла да ви убедя, че мисля единствено за доброто на лейди Гленкора. Вие упражнявате някакво влияние върху нея… и ми се струва, че това не може да бъде казано за някой друг.
— Приятелството ни е съвсем скорошно, госпожице Палисър.
— Знам това, но все пак е факт. Права ли съм да предполагам…
— Какво да предполагате?
— Права ли съм да предполагам, че сте чували името на господин Фицджералд във връзка с това на Гленкора, преди тя да се омъжи за братовчед ми?
Алис се замисли за миг, преди да отговори.
— Права сте — каза тя.
— И сте били на мнение, заедно с останалите й роднини, че подобен брак би бил истинска катастрофа за нея?
— Никога не съм обсъждала въпроса в присъствието на роднини на Гленкора. Трябва да разберете, госпожице Палисър, че аз дори не познавам най-близките й хора, въпреки че сме далечни братовчедки. Не бях срещала лейди Мидлотиан, преди да пристигне тук онзи ден.
— Но сте я посъветвали да отхвърли господин Фицджералд.
— Никога!
— Разбрах, че по онова време сте прекарвали много време заедно.
— Да, често се виждахме.
Последва пауза, защото госпожица Палисър не знаеше как да продължи. В отговорите на Алис имаше остра нотка, която посетителката й не бе очаквала, както и нежелание да говори и дори да слуша, което дотолкова я смути, че почти й се прииска да излезе от стаята. Но вече бе споменала името на Бурго Фицджералд и не можеше да си тръгне, без да обясни защо го бе направила. Точно в този миг Алис неочаквано й се притече на помощ.
— По онова време тя редовно ме посещаваше — продължи тя, — и двете често обсъждахме господин Фицджералд. Едва ли има значение какво съм я съветвала, но ми се струва, че двете с вас можем да се съгласим за едно нещо — че Гленкора не бива да бъде принуждавана да го вижда отново.
— Значи ви е казала?
— Да, каза ми.
— Казала ви е, че той ще бъде гост на лейди Монк?
— Каза ми, че господин Палисър очаква от нея да го срещне на мястото, където ще ходят, след като напуснат дома на херцога и че не е справедливо да бъде подлагана на такова изпитание.
— Не би трябвало да бъде изпитание, госпожице Вавасор.
— Как би могло да не бъде? Хайде, госпожице Палисър. Ако наистина сте нейна приятелка, трябва да бъдете справедлива към нея.
— Наистина съм нейна приятелка, но преди това съм приятелка на братовчед си. Той ми каза, че тя му се е оплакала заради това, че ще трябва да срещне този мъж. Според него това не би трябвало да означава нищо за нея и става дума за неоправдан страх. Съгласна съм, че не би трябвало да означава нищо за нея, но въпреки това смятам, че страхът може и да не е неоправдан. Има ли някаква причина, някаква истинска причина, която не й позволява да отиде? Госпожице Вавасор, умолявам ви да ми кажете, дори ако това означава да почерните името й! Всичко би било за предпочитане пред пълния позор!
— По никакъв начин не почерням името й, когато ви казвам, че има истинска причина да не иска да отиде в Монкшейд.
— Мислите ли, че е необходимо да се намеся? Знаете, че трябва да му кажа, ако наистина има от какво да се страхува.
— Струва ми се… не, госпожице Палисър, сигурна съм, че сте длъжна да я спасите от това посещение в Монкшейд, ако имате възможността да го направите.