Той бе дошъл в квартирата на Вавасор с целта да го помоли както за помощ, така и за съвет. Но що се отнася до последното, струва ми се, че Бурго бе като повечето мъже, които си търсят някой да ги посъветва да направят ужасното нещо, което вече са си наумили. Ако съветът съвпадаше със собственото му мнение по въпроса, той щеше да му вдъхне допълнителна увереност, а ако не съвпадаше, щеше да бъде напълно пренебрегнат. Тези двама мъже се познаваха отдавна и в миналото между тях бе съществувала близост. Става дума за времето преди годежа на лейди Гленкора за господин Палисър. Когато лейди Гленкора се бе обърнала към Алис Вавасор за помощ, както знаем напразно, Бурго се бе обнадеждил, мислейки, че братовчедът на Алис също ще бъде привлечен към каузата. Джордж Вавасор бе откликнал. Той бе оказал финансова помощ на Бурго, тъй като тогава разполагал с повече средства отсега, и Бурго дори бе повярвал, че неговият приятел ще успее да им осигури къщата на улица „Кралица Ан“, превръщайки я в отправна точка на тяхната любов. Но всичко това бе приключило. Надеждите му не се бяха оправдали и лейди Гленкора М’Клъски бе станала лейди Гленкора Палисър, а не лейди Гленкора Фицджералд. Но сега се бе появила една нова надежда и Бурго отново се бе обърнал към своя приятел с молба за помощ.
— Вярвам, че ще го направи — рече Бурго и надигна чашата си. — Това е едно от онези неща, които трябва да пробваш. Иначе ще си останеш само с надежди. Знам, че не е щастлива с него и вече реших да я попитам.
— Но той ще продължи да разполага с богатството й?
— Нямам представа. Не съм се интересувал и не смятам да се интересувам. Разбира се, че не очаквам някой да ми повярва, но парите й вече не означават нищо за мен. Имам нужда от пари, разбира се, но не бих отнел съпругата на друг мъж за пари.
— Нима намекваш, че би сметнал това за грях? Мислех, че си над тези предразсъдъци.
— Лесно ти е да се шегуваш.
— Не се шегувам. Аз не бих избягал със съпругата на друг мъж. Вярвам в старомодната идея, че когато един мъж се ожени, трябва да му бъде позволено да задържи съпругата си. Знам, че повечето хора не биха се съгласили с мен.
— Струва ми се, че той отне моята съпруга — отвърна Бурго с чувство. — Така виждам нещата аз. Първо бе сгодена за мен и наистина ме обичаше. А него никога не го е обичала.
— Въпреки това бракът си е брак и законът е против теб. Но ако някога реша да предприема такова опасно действие, несъмнено ще мисля и за парите.
— Парите вече нямат значение.
— Предполагам, че са имали някакво значение, когато си решил да се ожениш за нея?
— Разбира се. Моите хора ни събраха, защото тя разполагаше с огромно богатство, а аз с никакво. Това е безспорно. И ще ти кажа още нещо: струва ми се, че онази стара вещица леля ми е готова да го направи отново. Не го казва на глас, разбира се. Не би се осмелила, но съм сигурен, че би го направила. Чудя се къде ли смята, че ще се озове!
— Каква признателност от твоя страна.
— Мразя я до дъното на душата си. Наистина. Не го прави от любов към мен, а от омраза към Палисър, защото провали плановете й. Тя е една зла старица. На този свят има много зли мъже — например аз и ти…
— Благодаря. Но не мисля, че съм достоен да се меря с теб.
— Но ние сме ангели в сравнение с този стар дявол. Ако искаш ми вярвай. Сигурно няма да ми повярваш.
— Във всеки случай ще кажа, че ти вярвам.
— Истината е, че я искам, защото я обичам, но най-вече защото вярвам, че тя обича мен.
— Правиш го за нея, така ли? Готов си да жертваш себе си, за да я спасиш.
— Що се отнася до това да жертвам себе си, вече го направих. Аз съм напълно разорен и бих прерязал гърлото си още утре за доброто на роднините си, ако ми пукаше за тях. Много добре знам, че животът ми е корабокрушение. Провалих се във всичко и ми остана само да потъна под вълните.