Тогава не бе имал надежда за бъдещето. В главата му още не бе присъствала идеята, която в момента го караше да мечтае. Тя бе избягала от него и се бе омъжила за друг. И това бе краят. Но постепенно бе научил, че Гленкора не е щастлива, от хора, които с охота бяха преувеличавали всички слухове. Повечето му роднини от женски пол бяха подкрепяли брака му с лейди Гленкора М’Клъски, вярвайки, че след като той бъде сключен, Бурго ще забогатее и ще остави всички неприятности зад гърба си. Тази сигурност почиваше на убеждението, че богатството на лейди Гленкора е толкова голямо, че дори Бурго не би могъл да го прахоса. Осуетяването на брака бе разочаровало тези роднини, а когато те бяха научили, че господин Палисър все още няма наследник и новата му булка е нещастна, те бяха ликували, вместо да изразят съчувствие. Не мога да кажа, че биха одобрили стъпката, която Бурго се канеше да предприеме, въпреки обвинението, което той бе отправил към леля си лейди Монк, но несъмнено бяха на мнение, че подобни неща се случваха и можеха да бъдат очаквани при скалъпени бракове като онзи между господин Палисър и лейди Гленкора.
Докато вървеше и размишляваше над своя план, Бурго се мъчеше да убеди самия себе си в това, че отвеждането на лейди Гленкора от нейния съпруг щеше да бъде добро дело. Колкото и порочно да бе живял досега, през главата му никога преди не бяха минавали по-долни мисли. И колкото по-сигурен ставаше в необходимостта от това действие, толкова по-тежко и сериозно му се струваше престъплението, което обмисляше. Бягството с чужда съпруга вече не му изглеждаше като безобидна шега. Казваше си, че в този случай имаше специфични обстоятелства, които оправдаваха както него, така и самата лейди Гленкора. Двамата се бяха обичали и се бяха врекли във вярност. Не бе имало промяна нито в чувствата, нито в желанията им. Но между тях бяха застанали безчувствени хора с безчувствени изчисления, които ги бяха разделили. Бурго си каза, че именно тези хора бяха принудили.
Гленкора да се омъжи за човек, когото не обича. Ако двамата наистина се обичаха, не беше ли по-добре отново да се съберат? Този грях нямаше ли да бъде простен заради огромната несправедливост, извършена срещу тях? Нима господин Палисър имаше право да очаква нещо друго от жена, принудена да се омъжи за него против волята си?
След това Бурго се отдаде на мечтите за безоблачен живот, изпълнен с взаимна любов, които бе споделил с Вавасор и дори се опита да ги развие и подхрани. Вавасор му се бе изсмял, споменавайки дон Жуан и Хайди. Но Вавасор беше студенокръвен и циничен мъж, който бе неспособен на романтични чувства. Човек като него не можеше да го разколебае с подигравки. И не би могъл да го изплаши с някой Ламбро, тръгнал да ги преследва, независимо дали ставаше дума за възмутен чичо или наскърбен съпруг.
Прекоси улица „Риджънт“ през площад „Хановер“ и мина през желязната порта, за да излезе на улица „Оксфорд“, когато едно бездомно момиче, облечено в тънки дрипи и зъзнещо от студ, го помоли за пари. Зачуди се дали да й даде нещо, за да почувства топлината на живота в измръзналото си тяло поне за миг. Но се бе наслушал на подобни нощни молби и почти я отмина, без да се замисли. Но тя бе отчаяна и го хвана за ръката.
— Бог да ви поживи, искам само едно пени, за да си купя чаша джин! — рече тя. — Пипнете ръката ми. Почувствайте колко е студена.
И тя се опита да го докосне по бузата. Той я изгледа и видя, че бе много млада — едва ли имаше шестнайсет години. И някога, може би съвсем доскоро, е била изключително красива. В очите й все още се виждаха останки от съвършената невинност и чистосърдечната вяра, които само допреди няколко месеца й бяха вдъхвали сили. Но сега, посред нощ, тя просеше на улицата, тъй като това бе единствената утеха, която познаваше и която можеше да очаква!
— Студено ли ти е? — попита нежно той.
— Студено?! — повтори тя и се загърна в парцалите, в които бе обвито тялото й. — Мили Боже! Никога не ви е било толкова студено, колкото ми е на мен в момента! Нямам нищо на този свят, нито пени. Нямам дори дупка, в която да легна!
— Тогава двамата си приличаме — отвърна Бурго и се засмя. — Аз също нямам нищо. Не може да си по-бедна от мен.
— Вие, беден?! — възкликна тя, след което се вгледа в лицето му. — Божичко, колко сте красив! Хора като вас не могат да бъдат бедни.
Той отново се засмя, но този път тонът му бе различен. Смееше се всеки път, когато някой го наречеше красив.