— По-беден съм от теб, момиче — рече Бурго. — Ти нямаш нищо, но аз дължа трийсет хиляди лири. Но ела, ще ти купя нещо за ядене.
— Ще го направите ли? — отвърна тя и очите й се разшириха лакомо, но после отново се втренчиха в лицето му и тя възкликна: — Ох, колко сте хубав!
Той я заведе в най-близката пивница, купи й хляб, месо и бира и седна до нея, за да я гледа как се храни. Тя се срамуваше и ако й бе позволил, щеше да вземе храната и да се свие в някой ъгъл. Бурго осъзна това и й обърна гръб, за да не я притеснява, въпреки че й каза една-две думи, докато ядеше. Жената на бара, която го обслужи, го изгледа любопитно, младият сервитьор се разбуди и се втренчи в лицето му, момчето, което поеше конете на стоянката за карети отвън, го зяпна учудено и няколкото жени, влезли да си купят джин, се вгледаха почти влюбено в очите му. Той не обръщаше внимание на никого и по никакъв начин не показваше, че се чувства унизен от позицията си. Нито пък се правеше на безделник или на големец. Спокойно плати сметката, когато момичето се наяде, след което излезе с нея.
— А сега какво да правя с теб? — попита Бурго. — Ако ти дам един шилинг, ще си намериш ли легло за нощта?
— Ще си намеря за шест пенса — отвърна тя.
— Тогава задръж другите шест за закуската — каза той. — Но искам да ми обещаеш, че тази нощ няма да си купуваш джин.
Тя му обеща и той й подаде ръката си, за да й пожелае лека нощ — ръката, която лейди Гленкора толкова много бе искала да нарече своя. Момичето я взе и притисна в устните си.
— Как ми се иска да ви видя отново! — рече тя. — Толкова сте мил и красив!
Бурго се засмя весело и тръгна, пресичайки улицата в посока към площад „Кавендиш“. Момичето гледаше след него, докато се скри от поглед, а после, докато вървеше, надявам се към леглото, осигурено от шилинга, а не към пивницата за джин, отново и отново повтаряше:
— Божичко, колко бе красив!
— Добър човек — бе казала съдържателката на пивницата веднага след като Бурго бе излязъл. — Някога виждал ли си мъж с по-красиво лице?
Клетият Бурго! Всеки, който го видеше, незабавно го обикваше и искаше да му угоди. Но докъде бе пропаднал въпреки тази любов! Клетият Бурго! Ако очите му не бяха толкова искрящо сини, а лицето му толкова божествено, може би животът му щеше да се развие по-добре. Едва ли имаше мъж с по-благ характер и по-голямо сърце от него. Но в момента му бяха останали точно толкова пари, колкото да плати за пътуването до къщата на леля си в Монкшейд, а тъй като бе обещал да бъде там преди Коледа, трябваше да тръгне още на следващата сутрин и нямаше да има време за срещата с господин Магруин. Въпреки това бе отделил половин крона от скромните си средства, за да помогне на едно клето създание, заговорило го на улицата.
Тридесета глава
Която съдържа любовно писмо
Вавасор седеше сам в стаята си след заминаването на Фицджералд и си мислеше за времето, отпреди да реши да помогне на своя приятел по отношение на лейди Гленкора, или по-скоро мислеше за поведението на Алис тогава и за нейните думи. Тя упорито бе отказвала да помогне на своята приятелка. И едва ли можеше да бъде намерен по-малко вероятен помощник. Но въпреки това бе обявила, че Гленкора е длъжна да спази обещанието си към Бурго.
— Но той е окаян разсипник — бе заявила Кейт Вавасор.
— Тогава тя трябва да го накара да се промени — бе отвърнала Алис. — Това е била добра причина да му откаже първоначалното предложение за брак, но не може да бъде извинение за неискреност, след като вече му е казала, че го обича! Ако една жена не е готова да рискува богатството си за мъжа, когото обича, значи любовта й не е истинска.
Джордж Вавасор си спомни всичко това и се запита дали жената, която някога го бе обичала, все още би рискувала богатството си за него.
Въпреки че сестра му го бе притиснала по този въпрос с цялата настойчивост, на която бе способна, той все още не бе решил дали наистина искаше да се ожени за Алис. Напоследък бе придобил някои бохемски наклонности, като например желанието за пълна независимост, както по отношение на мислите, така и по отношение на действията си, а тези наклонности бяха несъвместими с брака. Започваше да се убеждава, че бракът бе старомоден обичай, който подхождаше на скучния живот на повечето добросъвестни мъже (според разбиранията, които мъжете имаха за добросъвестност, както в християнски, така и в езически времена), но не се вместваше в представите на интелигентен човек като него. Ако изобщо обичаше някого, то това бе братовчедка му Алис. И ако изобщо уважаваше някого, то това бе тя. Но идеята доброволно да влезе в клетката на семейния живот му бе чужда.