— Каква ужасна мисъл! — бе казал той на един свой приятел. — Да разрешиш на свещеник да те върже за друго човешко същество като сиамски близнак, отнемайки завинаги твоята независимост и способността ти за самостоятелни действия! Животните в джунглата не се отнасят толкова зле едно с друго. Нито пиянстват, нито чревоугодничат, нито се обвързват в съюзи, които мразят.
По този начин Джордж Вавасор бе оправдал необикновените си теории, позовавайки се на мъдростта на зверовете. Но в този случай, мислейки за Алис Вавасор, той започна да чувства, че ако някога се види принуден да се обвърже със сиамски близнак, несъмнено би избрал нея пред всички останали жени.
И ако изобщо го направеше, щеше да го направи сега. Тя бе развалила годежа си с господин Грей, подтикната от дружните усилия на сестра му Кейт и на самия него — Вавасор бе убеден в това и имаше някакви основания да го вярва. Освен това бе много вероятно Алис да поднови този годеж, ако я оставят да го направи. И въпреки своята свръх интелигентност, благодарение на която се бе научил да възприема обичаите и церемониите с философско безразличие, той все още бе податлив на някои напълно човешки слабости и мисълта да отнеме от Джон Грей онова, което той почти бе отнел от него, го изпълваше със задоволство. Би предпочел Алис да споделя неговото мнение относно абсурдността на неразрушимите връзки, но на този свят едва ли имаше по-невъзможна задача от това да накараш Алис Вавасор да възприеме тази идея. Джордж Вавасор беше дързък и безстрашен мъж, но дори той не би посмял да я защити в присъствието на братовчедка си.
И какви бяха неговите перспективи в този момент? Имаше големи амбиции и се надяваше, че ще успее да ги осъществи, стига всичко да се развие по план през следващата година или две. Все още беше беден мъж, който някога е бил богат, но от някогашното му богатство бе останало достатъчно, за да се надява, че ще успее да влезе в парламента. Беше покрил разходите на предишния си опит и можеше да си позволи да плати за сегашния на кредит. Ако се увенчаеше с успех, щеше да получи достъп до начин на живот, който бе приятен сам по себе си, но и престижен. Но как щеше да покрие разходите си през следващата година или дори две? Дядо му все още бе жив и това едва ли щеше да се промени през следващите две години. Ако се оженеше за Алис, щеше да го направи с идеята да си присвои парите й. Тя щеше да научи, всъщност вече бе научила от самия него, колко рисковано бе неговото начинание. Но той я познаваше достатъчно добре и знаеше, че бе от онези жени, които смело биха заложили всичките си пари, но никога и при никакви обстоятелства не биха заложили репутацията си. Той не би се осмелил да я убеждава в достойнствата на своята идея за безполезността на брачните връзки, но дори за миг не би се поколебал да й заяви, че възнамерява да изхарчи всичките й пари през първите две години на брака им!
Джордж все още бе в креслото си, потънал в мисли, с малката недокосната чаша бренди до него, когато чу как часовникът от другата страна на реката удря три. Тогава се надигна, грабна свещите от масата и се премести зад бюрото в другия край на стаята. „Не е нужно да го изпращам, когато го напиша, каза си той. И най-вероятно няма да го направя.“
След това взе един лист хартия и написа следното:
„Скъпа Алис,
Едно време имах привилегията да започвам писмата си към теб с много по-недвусмислен израз на любов, отколкото думата по-горе предполага, като например «мила моя», но загубих тази привилегия в глупостта си и тя бе отдадена на друг. Но ти реши, с искрената и почтена целеустременост, която е толкова типична за теб, че е редно да оттеглиш и тази привилегия. Едва ли има нужда да казвам, че нямаше да ти пиша по този начин, ако не се бе почувствала длъжна да го направиш. Сега отново те моля да станеш моя жена. Въпреки всичко, случило се между нас в миналото и въпреки всичките ми себични прегрешения, аз винаги съм те обичал и мисля, че ти винаги си знаела това. Смея да твърдя, че любовта ми към теб беше искрена от началото до края и съм сигурен, че ми вярваш. Всъщност не мисля, че някога си се съмнявала в любовта ми.
Въпреки това, когато ми каза, че вече нямам право да се надявам да те направя своя съпруга, аз не бях в позиция да споря. Ти направи онова, което би направила всяка жена, която не иска да стане жертва на любовта си. След това се запозна с господин Грей и въпреки горчивите чувства, които изпитвах, докато траеше вашият годеж, аз не направих опит да застана между теб и живота, който бе избрала. Казвайки това, аз не забравям думите, които отправих към теб миналото лято в Базел, когато, доколкото знам, ти все още възнамеряваше да се омъжиш за него. Но казаното тогава е нищо в сравнение с онова, което, с огромно усилие на волята, се въздържах да кажа. Не знам дали помниш онези думи, но несъмнено щеше да ги забравиш, а може би дори нямаше да ги забележиш, ако сърцето ти беше в Недъркоутс.