След като свърши, Вавасор се премести обратно в креслото до огъня и седя почти час с писмото в ръка. Веднъж или два пъти с мъка устоя на изкушението да го хвърли в пламъците. Защипваше листа между палеца и показалеца си и замахваше към камината, сякаш се надяваше, че писмото ще се изплъзне от ръката му и ще бъде изпепелено от пламъците. Но това не се случи и то бе върнато на масата до лакътя му. Малко преди да удари четири часа, той го прочете отново. „Две към едно, че ще приеме, рече си той, докато прибираше листа обратно в плика. Жените са толкова глупави.“ След това взе свещта и се насочи към спалнята си.
Следващата сутрин бе сутринта преди Коледа. Малко след девет часа в стаята му влезе момче, очакващо да получи заповедите си за деня.
— Джем, оставил съм половин крона на огледалото — рече той.
Момчето погледна натам и я видя.
— Какво показва? Ези или тура?
Джем се втренчи в монетата, след което обяви:
— Ези.
— Тогава вземи това писмо и го изпрати — нареди Вавасор.
Без да задава въпроси и да се учудва на странните обстоятелства, при които бе дадено това нареждане, Джем взе писмото и го изпрати. То бе доставено във Вавасор Хол още на следващата сутрин, съобразно всички пощенски разпоредби.
Тази година Коледата на Джордж Вавасор не бе никак весела. Той получи ранен подарък от своя приятел Бурго под формата на набързо надраскана бележка.
„Стиклинг ще ти донесе тази бележка“, пишеше в нея, въпреки че Вавасор нямаше представа кой беше този Стиклинг. „Изпращам ти сметката. Би ли могъл да вземеш парите и да ми ги изпратиш, за да не ми се налага отново да пътувам до града? Ти си прекрасен човек и знам, че ще направиш всичко по силите си. Не оставяй онзи мошеник да се измъкне с по-малко от сто и двайсет. Твой приятел, Б. Ф.“
Вавасор нямаше какво друго да прави, така че прекара Коледната си сутрин в компанията на господин Магруин.
— О, господин Вавасор, какво неподходящо време за бизнес сделки! — възкликна господин Магруин.
— Времето и приливът не чакат никого, господин Магруин, а моят приятел се нуждае от парите още утре.
— Утре, господин Вавасор?!
— Да, утре. Щом времето и приливите не чакат, любовта също не го прави. Хайде, господин Магруин, извадете чековата си книжка и да не се занимаваме с глупости.
— Но дамата благонадеждна ли е, господин Вавасор? — попита разтревожено господин Магруин.
— Дамите никога не са благонадеждни — отвърна Вавасор. — И същото може да се каже за сметките, изготвени при лихвари. Не мога да ви чакам цял ден. Ще му дадете ли парите?
— Коледа е, господин Вавасор! Днес в града не могат да се намерят пари.
Но преди да си тръгне, Вавасор все пак получи пари от господин Магруин — сто двайсет и две лири и десет шилинга. В замяна на тази сума даде акцепт за петстотин лири, които трябваше да бъдат изплатени в срок от два месеца.
— Предайте му да бъде редовен — заръча господин Магруин, когато Вавасор стана да си ходи. — Харесвам редовните мъже. А ми се струва, че господин Фицджералд е най-нередовният млад мъж, когото някога съм срещал.
— Съгласен съм — отвърна Джордж Вавасор и излезе.
Той изяде коледната си вечеря в пълна самота в една гостилница близо до квартирата си. Можем да предположим, че никой мъж не би се осмелил да вечеря в клуба си на Коледа. Във всеки случай той не се осмели, а след това излезе на дълга разходка, размишлявайки над ограниченията на семейния живот. През следващите няколко дни животът му продължи да бъде скучен и еднообразен, докато чакаше, в никакъв случай нетърпеливо, да получи отговор на писмото си. Той дойде, преди да е изтекла седмицата.
Тридесет и първа глава
Сред голите склонове
На Коледа Алис слезе на закуска във Вавасор Хол без по никакъв начин да показва, че нещо бе смутило спокойствието й. Присъедини се към дядо си, баща си и братовчедка си Кейт и четиримата си пожелаха весела Коледа, като Алис приемаше и правеше пожелания, без да издава, че писмото на Джордж Вавасор я бе разстроило. Кейт отбеляза, че тази сутрин бе получила писмо от леля Гринаул и обеща да го покаже на Алис след закуска. Но самата Алис не спомена писмото, което бе получила.
— Защо леля ти не дойде тук, за да прекара Коледа с нас? — попита старецът.
— Може би защото не я поканихте, сър — отвърна Кейт, като се приближи, тъй като дядо й недочуваше.