Тази Коледа всички отидоха заедно на църква, като старецът бе придружен от Алис в превозно средство, което в Ирландия наричат кола за излети. Според мен това е най-неудобното превозно средство, създавано някога. Джон Вавасор отиде пеша с племенницата си, като момичетата се бяха разбрали веднага след службата да изкачат Бийкън Хил и да се разходят до Хоус Уотър. Вечерята във Вавасор Хол беше в неудобен час, точно в пет, но тъй като службата щеше да свърши малко след дванайсет, а старецът не слизаше на обяд, разполагаха с четири пълни часа за своята експедиция. Бяха си съставили този план преди Алис да получи писмото, но то не я накара да се откаже от разходката.
— Скъпа Алис, трябва да се омъжиш — рече й старецът, докато пътуваха заедно към църквата.
Дядо й недочуваше, а колата за излети не бе подходящо място за водене на разговори, тъй като всяко движение на коня караше зъбите на пътниците да тракат. По тази причина Алис не каза нищо и само се усмихна на дядо си. На връщане от църквата той отново настоя Алис да го придружи, защото искаше да говори с нея.
— Мило дете — рече той, — напоследък много мислих за теб и смятам, че трябва да се омъжиш.
— Може би някой ден ще го направя, сър.
— Не и ако се караш с всичките си ухажори — отвърна земевладелецът. — Първо се скара с братовчед си Джордж, а сега и с господин Грей. Ако продължаваш в същия дух, никога няма да се омъжиш, мила моя.
— Защо това е по-важно за мен, отколкото за Кейт?
— О, Кейт! Не познавам някой, който иска да се ожени за Кейт. Моля те, помисли над това, което ти казах. Ако скоро не се омъжиш, може би никога няма да го направиш. Младите господа не могат вечно да търпят подобно поведение.
Момичетата си взеха по парче кейк и излязоха на своята разходка.
— Няма да можем да отидем до езерото — заяви Кейт.
— Не — съгласи се Алис, — но можем да се качим до голямата скала в Суиндейл. Гледката оттам е прекрасна.
— Помниш ли последния път, когато седнахме там? — попита Кейт. — Беше преди почти три години. Именно тогава ми каза, че всичко между теб и Джордж е приключило. Помниш ли каква глупачка бях и как се развиках от мъка? Понякога се чудя на себе си и се питам как е възможно да бъда толкова глупава. И защо не мога да защитавам интересите на близките си? А на връщане се измокрихме до кости.
— Помня.
— И колко бе тъмно! Беше септември, но бяхме вечеряли рано. Ако днес отидем чак до Суиндейл, на връщане ще бъде тъмно… но всъщност нямам нищо против, защото познавам Бийкън Уд много добре. Нали няма да се уплашиш от една половинчасова разходка по тъмно?
— О, не — отвърна Алис.
— Да, помня онзи ден. Е, всичко е било за добро, предполагам. Но сега дойде моментът да ти прочета писмото на леля!
Те все още бяха в гората, но Кейт извади писмото и го изчете, докато бавно вървяха нагоре по хълма. Изглежда нито един от двамата ухажори на вдовицата не бе успял да вземе превес. Тя продължаваше да пише за господин Чийзакър така, сякаш този джентълмен все още оплакваше загубата на Кейт. Съветваше племенницата си незабавно да се върне в Норфък, за да си набави един отличен съпруг.
Кейт спря да чете и рече:
— Алис, трябва да разбереш, че този мъж не ми е давал и най-малкото основание да мисля, че би поискал ръката ми, като същевременно знам, че иска нейната поне два пъти в седмицата — всеки път, когато пазарът в Норич е отворен. Трябва да имаш това предвид, за да оцениш хумора на ситуацията.
Алис обеща, че ще го има предвид и Кейт продължи да чете. Според госпожа Гринаул, клетият Белфийлд работеше много здраво — толкова здраво, че понякога се притесняваше за здравето му. Посещаваше я всеки понеделник и четвъртък, но пиеше само чай.