— Не, скъпа, не бих. Но няма да говорим за това. Искам да ти кажа още едно нещо. Да видим. Остават ми още шест минути. Вече реших никога повече да не идвам в Лондон… освен за едно нещо.
— И какво е то, лельо? — попита Алис, въпреки че чудесно знаеше отговора.
— Ще дойда за твоята сватба, скъпа моя. Надявам се, че няма да ме караш да чакам дълго.
— О, нищо не мога да ти обещая. По този въпрос още не се знае.
— И защо не се знае? Винаги съм смятала, че когато едно момиче е сгодено, колкото по-скоро се омъжи, толкова по-добре. Само джентълменът може да има причини да отлага.
— Те често го правят, както знаеш.
— Но, Алис, нима намекваш, че господин Грей отлага сватбата ви?
Алис дълго мълчеше, а на лицето на лейди Маклауд се изписа нещо, което наподобяваше ужас. Нима имаше някакъв проблем с господин Грей, за който тя не знаеше? Алис, която за секунда-две си позволи известна игривост, бе твърде почтена, за да допусне това впечатление да се задържи.
— Не, лельо — отвърна тя. — Господин Грей не отлага сватбата. От мен зависи кога ще бъде насрочена тя.
— И защо не я насрочиш?
— Но това е нещо толкова сериозно! И все пак аз… аз приех предложението му едва преди четири месеца. Не смятам, че можем да говорим за отлагане.
— Но би могла да я насрочиш още сега, ако той е съгласен.
— Може би ще го направя… някой ден, лельо. Трябва да си помисля и не бива да ме пришпорваш.
— Но имаш нужда от някой, който да те съветва, Алис.
— Ох, точно за това говоря! Хората смятат, че на този свят няма нищо по-лошо от момиче, което получава каквото иска. Отначало момичето няма право да си хареса някого, а когато най-накрая си хареса, трябва да се омъжи за него в мига, в който бъде помолена. В момента получавам твърде малко от онова, което искам, а след като се омъжа, няма да получавам нищо. Така че защо се учудваш, че не бързам да се омъжа?
— Не те карам да бързаш, мила моя. Но, Боже мой! Тук съм от цели двайсет и осем минути! Онзи ужасен мъж ще ме таксува за един час! Довиждане и Бог да те благослови! Не забравяй да ми пишеш.
И лейди Маклауд изхвърча от стаята, бидейки по-загрижена за това да си спести шест пенса, отколкото за каквото и да било друго.
Джон Грей пристигна в Лондон два дни по-късно, отколкото бе възнамерявал. Спокойно бихме могли да заключим, че Алис бе използвала дипломатическите си умения, за да предотврати срещата между лейди Маклауд и своя любим. И двамата нямаха търпение да зачекнат темата с насрочването на сватбата и Алис до голяма степен не споделяше мнението им по въпроса. Ако лейди Маклауд и Джон Грей бяха обединили усилията си, тя най-вероятно нямаше да може да устои на общия им натиск. Бе решила в никакъв случай да не определя датата на сватбата преди завръщането си от Швейцария и по тази причина бе счела за мъдро да задържи господин Грей в провинцията до заминаването на лейди Маклауд, въпреки че така съкрати неговото пребиваване в столицата до четири дни. По време на това посещение господин Вавасор направи нещо паметно. Той вечеря вкъщи, за да приветства своя бъдещ зет е добре дошъл. Не само че вечеря вкъщи, но и покани, или по-скоро позволи на Алис да покани Джордж и Кейт Вавасор на това вечерно парти.
— Каква добра поличба за бъдещата ви женитба! — отбеляза Кейт е типичната си саркастична усмивка. — Чичо Джон вечеря вкъщи и господин Грей се присъединява към веселбата. Предполагам, че скоро всички ще се променим и двамата с Джордж ще заживеем в малка къщурка в провинцията.
— Кейт — отвърна гневно Алис, — ти си най-несправедливият човек, когото някога съм познавала. Бих ти простила задевките, колкото и да са груби, стига да бяха справедливи.
— И към кого съм несправедлива в конкретната ситуация? Към баща ти?
— Забележката ти не бе отправена към него.
— Към теб?
— Не се тревожа за себе си. Знаеш това много добре.
— Тогава сигурно съм била несправедлива към господин Грей.
— Да. Именно господин Грей беше обектът на твоята атака. Щом аз мога да му простя това, че не се интересува от светския живот, ти също би могла да го направиш.
— Разбира се. Но точно това е нещото, което ти не можеш да направиш, скъпа моя. Не си му простила. Ако му беше простила, нямаше да се засегнеш от моята забележка. И ако сега решиш да ми заръчаш в бъдеще да си затварям устата, ще го направя. Но когато споделяш с мен всичките си мисли по някаква тема, не можеш да очакваш, че аз няма да споделя моите в замяна. Не съм придирчива и ако си готова за малко лицемерие, благоразумно и полезно лицемерие, няма да те разочаровам. Може и да не съм толкова непочтена, колкото си мислиш, но и не съм венчана за истината и бих могла да изрека няколко лъжи, ако желаеш. Просто искам всичко помежду ни да е ясно.