— Е? — попита след малко Алис и се върна на мястото си.
— Според мен трябва да го послушаш — отвърна Кейт. — О, Алис, мога ли да се надявам, че ще го направиш? О, Алис, мила моя Алис, скъпа Алис! Кажи ми, че ще го послушаш.
Кейт коленичи в краката на своята приятелка, вдигна глава и я погледна с очи, пълни със сълзи. Какво да кажем за жена, която може да бъде толкова подла, но в същото време толкова искрена?
Алис не отговори веднага, а дълго време се взира в лицето на своята приятелка.
— Едва ли нещо може да ме зарадва повече тази Коледа, Алис — продължи Кейт. — И ти не би ме довела тук, не би ми показала това писмо и не би ме помолила да го прочета с такъв спокоен тон, ако отговорът ти бе отрицателен. Не, не би ми причинила това! Алис, толкова съм щастлива! Ще заобичам това място. Преди го мразех.
Тя се наведе, допря лице до камъка и го целуна. Алис продължаваше да мълчи, но бе започнала да чувства, че е стигнала по-далече, отколкото бе възнамерявала. Сега щеше да й бъде почти невъзможно да заяви, че трябва да откаже на Джордж.
Кейт продължи:
— Писмото му е толкова красиво, нали, Алис? Не е ли писмо, с което всяка сестра би се гордяла? Аз наистина се гордея с него. Знам, че той е мъж с мъжко сърце и мъжки кураж, който някой ден ще постигне велики неща. Алис, искам да ми кажеш честно, тук, в тази планина, където сме сами и никой не би могъл да ни чуе — обичаш ли го?
— Дали го обичам? — отвърна Алис.
— Да, обичаш ли го така, както една жена трябва да обича своя съпруг? Нима сърцето ти не му принадлежи? Алис, това не е моментът за лъжи. Ако наистина го обичаш, трябва да ми кажеш, тук и сега, държейки писмото му в ръка.
— Винаги съм го обичала, Кейт, но не толкова страстно, колкото си мислиш.
— Значи в сърцето ти няма място за страст.
— Може би си права, Кейт. Понякога се надявам да е така. Но хайде да се връщаме. Ще закъснеем, а ти ще изстинеш на този студен камък.
— Бих седяла тук цяла нощ, ако можех да гарантирам, че отговорът ти ще бъде такъв, какъвто искам да бъде. Алис, преди да стана, трябва да ми кажеш какъв ще бъде той. Знам, че няма да му откажеш, но искам да го чуя от собствените ти устни. Зарадвай ме!
— Не мога да ти кажа, преди да станеш, Кейт.
— Защо?
— Защото още не съм решила.
— Но това е невъзможно! Напълно невъзможно! При тези обстоятелства всяка жена би взела решение веднага! Сигурна съм, че си решила, още докато си чела писмото, но може би не искаш да ми кажеш.
— Грешиш. Хайде да тръгваме и ще ти кажа по пътя.
Кейт стана и те обърнаха гръб на езерото и поеха по дългия път към вкъщи.
— Не съм решила какво да му отговоря, но ти показах това писмо, за да имам човек, с когото да го обсъдя. Знаех как ще реагираш и бях сигурна, че веднага ще се опиташ да ме накараш да ти обещая.
— Не, не. Не искам подобно нещо.
— Но не мога да се лиша от утехата на твоето приятелство.
— Не, Алис, няма да те карам да ми даваш обещания. Няма да правя нищо, което не искаш. Но нетърпението ми едва ли те изненадва. Нима това не е мечтата, която преследвам цял живот? Нима от години не се опитвам да ви събера? Нима не мисля само и единствено за това? Знаеш ли колко страдах, когато по вина на Джордж годежът ви бе развален? Знаеш ли колко ме заболя, когато прие предложението на онзи мъж от Кеймбриджшир? Нима годежът ви не бе истинско изтезание за мен, въпреки че го търпях мълчаливо? И сега нима си изненадана от радостта ми, че всичко започва да се нарежда така, както искам? Защото това ще се случи, Алис. Може би още не си решила да приемеш предложението му, но щеше веднага да му откажеш, ако това бе твоят отговор.
Не си казаха нищо повече по темата, докато слизаха по склона, но когато поеха по пътеката през гората, Кейт наруши мълчанието:
— Нали няма да му отговориш без преди това да го обсъдиш с мен?
— Във всеки случай няма да му изпратя отговора си, без да ти кажа — отвърна Алис.
— И ще ми позволиш да го прочета?
— Не — каза Алис. — Не мога да ти обещая това. Но ако е неблагоприятен, ще ти го покажа.
— В такъв случай не бих го прочела — отвърна Кейт и се засмя. — Но това ми е напълно достатъчно. В никакъв случай не искам да критикувам любовните слова, чрез които му казваш, че си му простила. Сигурна съм, че ще бъдат прекрасни. О, небеса! Как му завиждам!