— Но той няма да умре от глад — отвърна Кейт. — Моите пари, колкото и да са малко, ще му бъдат достатъчни. Казах му, че ще му ги дам и че очаквам да ги изхарчи. Освен това съм сигурна, че леля Гринаул ще ми заеме парите, които ще му трябват за кандидатурата.
— Но не искам да взима пари назаем от леля Гринаул. Тя ще му ги даде срещу разписка и всички ще научат.
— Ще получи моите пари — рече Кейт.
— И коя си ти? — попита Алис и се засмя. — Нима ще му станеш жена?
— Няма да докосне парите ти, докато не се ожените — отвърна Кейт сериозно. — Иска ми се да промениш решението си за тази глупава година. Ако го направиш, ще можеш веднага да му ги дадеш. Сигурна съм, че може да бъде изготвено споразумение за този имот, със съгласието на дядо, което да гарантира, че ще бъдеш в пълна безопасност.
— И защо мислиш, че искам да бъда в пълна безопасност, както се изрази? Мила моя Кейт, ти не ме разбираш.
— Май е така. Но си мислех, че те познавам по-добре.
— Ще се омъжа за брат ти, именно защото не се интересувам от безопасността, за която говориш. Нима мислиш, че не съм наясно с рисковете, които поемам?
— Предпочиташ вълненията на Лондон пред спокойствието на Кеймбриджшир.
— Точно така. И затова казах на Джордж, че може да разполага с парите ми и да ги използва, както и когато пожелае.
Кейт продължи да възразява срещу този план и не бе променила мнението си, когато Алис получи отговора на Джордж. Той бе придружен с писмо до сестра му и след като го прочете, Кейт спря да настоява. Но това не означава, че щеше да се откаже от опитите си да предотврати намерението на Алис да жертва всичките си пари за нуждите на брат й — поне преди двамата да се оженят. Но писмото на Джордж я бе накарало да замълчи. Първо трябваше да обсъди въпроса с него, преди отново да говори с братовчедка си.
Читателят трябва да узнае думите, с които Алис бе изразила съгласието си, за да може да разбере колко усилия й бяха коствали, но ще ги научи след малко, когато опиша реакцията на Джордж Вавасор при тяхното получаване. Неговият отговор бе кратък и много откровен. Съжаляваше за отлагането с дванайсет месеца и изразяваше надеждата си, че ще успее да я убеди да се смили над него. Съветваше я веднага да пише на господин Грей, а по отношение на стария земевладелец й даваше картбланш да действа така, както намери за добре. Ако старецът настояваше за извинение, израз на разкаяние или смирена молба за прошка, Джордж, при тези обстоятелства, бе готов да се подчини, считайки това за формалност, през която трябва да премине, за да се оженят. Що се отнасяше до парите на Алис, той сърдечно й благодареше за този израз на доверие. Ако предстоящите избори в Челси го наложеха, щеше да се възползва от предложението й с откровеността, с което то бе направено. Това бе неговото писмо до Алис, а самата тя така и не научи какво бе написал на сестра си.
Сега й предстоеше мъчителната задача да каже за този годеж на баща си и на дядо си — нещо, което бе правила вече три пъти. Тя се притесняваше много повече от реакцията на баща си и затова реши първо да каже на дядо си, или по-скоро реши да каже на дядо си, а междувременно Кейт щеше да говори с баща й.
— Дядо — рече му тя на сутринта, в която бе получила второто писмо от братовчед си.
Старецът имаше навика да закусва сам в една малка стаичка, която наричаше своя гардеробна, но която не съдържаше дрехи, а само голяма колекция от стари мотики, бастуни и конски мундщуци. Имаше една счупена лопата, две-три гребла и малка масичка в ъгъла, отрупана с фактури от Пенрит и мръсни парчета хартия, които той наричаше своите фермерски сметки.
— Дядо, онзи ден ми казахте, че според вас трябва да се омъжа — започна Алис без заобикалки.
— Така ли, скъпа моя? Да, помня. Вярно е. Имам предвид за господин Грей, разбира се.
— Това е невъзможно, сър.
— Тогава защо си дошла да говориш с мен по този въпрос?