Тези думи направиха задачата на Алис още по-трудна, но въпреки това тя продължи.
— Дойдох, за да ви кажа за друг годеж, сър.
— Друг! — възкликна старецът.
Тонът му съдържаше обвинение към неговата внучка за това, че имаше повече ухажори, отколкото бе редно. Алис се смути, но продължи:
— Знаете, че преди няколко години щях да се омъжвам за братовчед си Джордж. Тук тя се поколеба.
— И? — подкани я старецът.
— И помня, че тогава ми казахте, че сте много доволен.
— Бях. Джордж се справяше добре, или по-скоро, и това е много по-вероятно, ни бе убедил, че се справя добре. Нима отново си се събрала с него?
— Да, сър.
— И затова заряза господин Грей?
Клетата Алис! Трудно ми е да опиша колко дълбоко я нарани тази дума! От всички думи в английския език, тази я плашеше най-много. Самата тя бе отправяла това обвинение към себе си, но досега не го бе чувала от друг. Клетата Алис! Тя наистина бе зарязала господин Грей и може би бе добре, че старецът й го бе казал в лицето.
— Дядо! — възкликна тя и в тона й имаше нещо, което размекна сърцето на стария земевладелец.
— Извинявай, скъпа, не исках да те обиждам. Смяташ най-накрая да се омъжиш за Джордж, така ли? Надявам се, че ще се отнася добре с теб, това е всичко. Баща ти одобрява ли?
— Казах първо на вас, сър, защото искам да получа съгласието ви да поканя Джордж тук като ваш внук.
— Никога! — изръмжа старецът. — Никога!
— Ако ви е обидил, ще ви се извини.
— Ако ме е обидил! Нима не поиска да прахоса всичките ми пари? Нима не поиска това имение, което никога не е било негово? Имение, което утре бих могъл да завещая, на когото си поискам? Ако ме е обидил!
— Не го защитавам, сър, но… реших, че… може би, при тези обстоятелства…
— Проклети да са обстоятелствата! Ти имаш собствени пари. И той ще ги изхарчи всичките.
— Едва ли би го направил, ако го признаете за ваш наследник. Трябва да ми повярвате, сър. Той не е мъжът, който беше преди.
— Трябва да е много хитър мъж, щом е успял да те накара да развалиш годежа си с Джон Грей. Просто удивително, с тази грозна муцуна! Но ако баща ти одобри и ако Джордж ме помоли за прошка… но не мисля, че някога ще го направи…
— Ще го направи, сър. Помоли ме да ви предам това.
— О, така ли? Тогава му предай от мен, че ще му позволя да се върне тук заради теб. Знам, че още първия ден ще ме обиди, но ще се опитам да му простя заради теб, мила моя. Винаги заради теб. Разбира се, преди това трябва да знам какво мисли баща ти по този въпрос.
Можем да приемем, че задачата на Кейт бе дори по-трудна от тази на Алис.
— Знаех си, че ще стане така! — възкликна Джон Вавасор, когато Кейт му съобщи новината, и удари с юмрук по масата. — Бях сигурен, че ще го приеме обратно.
— И защо да не го приеме, чичо Джон?
— Той е твой брат и няма да ти кажа защо.
— Мислиш, че е прахосник?
— Мисля, че е последният мъж, който трябва да бъде натоварен с отговорността да направи една жена щастлива. Това е всичко.
— Съдиш го прекалено строго, чичо.
— Може би. Предай нещо на Алис от мен. Кажи й, че тъй като досега не съм успял да я накарам да цени мнението ми, не очаквам тепърва да започне. Дори няма да опитвам. Но отказвам да приема Джордж Вавасор за свой зет. Кажи й това.
Кейт предаде съобщението на Алис, като го направи, без да чувства голямо съжаление. Беше сигурна, че Алис няма да се разколебае от желанията на баща си. И не бе логично да го направи. Джон Вавасор отдавна не бе носил товара на бащинските грижи на раменете си и сега едва ли бе моментът да претендира за бащинското си право.
Време е отново да се насочим към квартирата на Джордж Вавасор на улица „Сесил“, където той получи писмото й. Обличаше се, когато му го донесоха и когато позна почерка, той го остави неотворено на тоалетката и продължи да реши косата си, сякаш за да си докаже, че му бе безразлично какви новини съдържаше. Писмото бе на сантиметри от него, докато чистеше зъбите си, оправяше яката си и гласеше вратовръзката си. Разбира се, че мислеше за него и разбира се, че бе напрегнат и от време на време погледът му се насочваше към него. Но го занесе в дневната все още неотворено и не го докосна, докато чакаше момичето да му сервира чая и препечената филийка.
— И сега — рече той и се отпусна в креслото, — да видим какво ми пише момичето, което обичам.