Момичето, което обичаше, му пишеше следното:
„Скъпи Джордж,
Много ми е трудно да отговоря на писмото ти. Ако зависеше от мен, нямаше да му отговоря сега, а след шест месеца, когато ще мога да съобразя отговора си с изискванията, наложени от обстоятелствата. Това едва ли те ласкае, но ласкае мен още по-малко. Какъвто и отговор да ти дам, нищо в тази ситуация не би могло да ни поласкае — нито теб, нито мен. Ние сме като деца, скарали се по време на игра. И сега, в края на деня, отново се срещаме, облени в сълзи, и признаваме, че сме търсили наслада там, където такава не може да има.
Кейт, която е тук, ми говори за страстна любов. Аз вече не съм способна на такава страст и ми се струва, че ти също не си. Не би имало смисъл да се уповаваме на страстта, очаквайки да ни събере. Не бихме могли да станем мъж и жена и да се надяваме на щастлив семеен живот, ако преди това не сме се съгласили, че това щастие трябва да бъде постигнато без страстна любов.
От всичко казано дотук можеш да заключиш, че не ти отказвам. Не съм страстно влюбена, но изпитвам топли чувства и дори привързаност към теб, която ме кара да се интересувам повече от твоята кариера, отколкото от всеки друг въпрос в живота ми. Разбира се, че ако стана твоя жена, този интерес ще се задълбочи и ще бъда загрижена за делата ти така, както подобава на всяка предана съпруга.
Ако искаш да стана твоя жена, ще го направя, но не мога да го направя веднага. Наскоро ми се случиха неща, които все още ме измъчват и за които все още се укорявам. Знам, че се държах ужасно. Понякога се обвинявам в това, че съм се държала по начин, който не подхожда на една жена. Трябва да разбереш, че не съм преминала невредима през тези изпитания и ще те помоля да ми дадеш малко време, за да могат белезите да зараснат. Те едва ли ще зараснат напълно, но съм убедена, че след дванайсет месеца ще съм възвърнала обичайното си спокойствие и душевно състояние и ще мога да се посветя напълно на твоето щастие. Скъпи Джордж, ако ме приемеш при тези обстоятелства, ще стана твоя жена и ще се опитам да изпълня съпружеския си дълг.
Вече споменах, че дори сега, в ролята на твоя братовчедка, аз живо се интересувам от кариерата ти. Имам предвид политическата ти кариера, разбира се, и по-специално надеждите ти да влезеш в парламента. Струва ми се, че разбрах твоя намек за парите ми и напълно оценявам искреността и прямотата ти. Ако не разполагах с нищо, ти не би се оженил за мен. Освен това съзнавам, че нуждите ти са непосредствени, а не бъдещи. Възможно е да имаш спешна нужда от парите ми още тази година, а вече ти казах, че не бих могла да се омъжа толкова скоро. Но парите ми не са обвързани с такива условия. Трябва да ми повярваш, когато ти казвам, че можеш да ги използваш за политическите си нужди, както и когато пожелаеш. Скъпи Джордж, окажи ми честта и гордостта да се омъжа за член на парламента на Великобритания! Според мен това е най-благородната длъжност, която един мъж може да заема.
Ще изчакам твоя отговор, преди да кажа на татко и дядо. Ако ми пишеш, че приемаш условията ми, веднага ще се опитам да те помиря със стария земевладелец, което може би ще се окаже по-лесно от това да накарам баща ми да погледне благосклонно към нашия брак. Но едва ли има нужда да казвам, че дори и двамата да са против, това не би ме разколебало.
Чакам твоя отговор и по друга причина: за да пиша на господин Грей.
Твоя предана братовчедка,
След като изчете писмото, Джордж Вавасор го хвърли небрежно на масата за закуска и започна да се храни. Захвърли го така, сякаш се гордееше със своята небрежност. „Много добре, рече си той. Така да бъде. Едва ли бих могъл да очаквам нещо по-добро, независимо от това как ще й се отрази на нея.“ След това разлисти вестника си. Но още преди денят да е изтекъл, той си бе съставил много планове, свързани с ползите, които можеше да извлече от нейното предложение. Изпрати своя отговор още преди да се е стъмнило. Писа и на сестра си, но както вече знаем, Кейт запази съдържанието на това писмо за себе си.
Тридесет и трета глава
Монкшейд
В първия ден от новата година лейди Гленкора не пристигна в дома на лейди Монк. Тя бе прекарала Коледа в замъка Гадъръм, наслаждавайки се на великолепното гостоприемство на херцога, но когато дойде време да се преместят в Монкшейд, тя бе неразположена и господин Палисър замина сам. Лейди Гленкора се върна в Мачинг и остана там, докато съпругът й отсъстваше, в компанията на двете госпожици Палисър.