— Много съжалявам — отвърна един от мъжете. — Предпочитам я пред него.
— Има два пъти повече енергия от стария Планти — добави друг.
— Планти не е глупав, да знаеш — отвърна сър Козмо и се насочи към масата с чиния, пълна с пай. — Смятаме го за най-перспективния мъж, с когото разполагаме.
Сър Козмо представляваше своето графство в парламента и бе либерал. Като млад работил в държавната хазна и оттогава говореше за правителството на вигите така, сякаш е бил негов член.
— Бурго, чу ли, че Палисър ще дойде без жена си? — попита един много млад мъж, който едва ли знаеше за обстоятелствата по случая. След влизането на Бурго, останалите бяха престанали да обсъждат темата.
— Чух и да е проклет дано! — изсъска Бурго.
Изведнъж в стаята стана много тихо и господата се съсредоточиха върху закуската си. Всички бяха ужасени от този недвусмислен израз на интимно отношение към съпругата на друг мъж. Бурго не погледна нито чинията, нито чашата си, а пъхна ръце в джобовете на бричовете си и се облегна назад с буреносно изражение на красивото си лице.
— Бурго, по-добре хапни нещо — посъветва го сър Козмо.
— Не съм гладен.
Въпреки това той грабна една препечена филийка, смачка я в юмрук и я пъхна в устата си, след което стана, приближи се до бюфета и си наля чаша черешово бренди.
— Ако няма да закусваш, колкото по-малко пиеш от това, толкова по-добре — отбеляза сър Козмо.
— Нищо ми няма — отвърна Бурго, върна се на масата и се престори, че яде, като си взе една кифла и си наля чай, но после не ги докосна.
По-късно присъстващите заявиха, че никога няма да забравят тази закуска. Бяха доловили нещо в тона на Бурго, когато бе отправил проклятието си към господин Палисър, което ги бе изплашило. Лицето му бе потъмняло по един ужасен за гледане начин и никой не бе посмял да подхване разговор. Когато най-накрая бе нарушил тягостната тишина, сър Козмо го бе направил с очевидно усилие. Шумният начин, по който Бурго бе погълнал съдържанието на чашата си, сякаш за да покаже, че мнението на присъстващите не го интересуваше, допълнително бе вгорчило атмосферата. Сигурно можете да предположите, че никой повече не спомена Планти или неговата съпруга.
През този ден Бурго Фицджералд изплаши всички, станали свидетели на необуздания начин, по който яздеше. Толкова рано сутринта нямаше извинение за подобно лудо препускане. Хрътките тичаха през гората, докато мъжете яздеха отстрани, какъвто бе обичаят в такива случаи. Но Бурго насочваше коня си към най-непристъпните места и го караше да прескача порти и огради, сякаш бе решен на всичко да нарани както себе си, така и жребеца на чичо си. Това бе толкова очевидно, че накрая един от мъжете привлече вниманието на сър Козмо.
— Нищо не мога да направя — отвърна той. — Бурго не е човек, който се влияе от чужди думи. Тази сутрин нещо го е разярило и трябва да се примирим, докато му мине.
Следобед имаше хубав бяг и Бурго яздеше толкова бързо, колкото му позволяваше животното. Все пак имаше извинение за това, а язденето в права линия не беше опасно, независимо от скоростта, за разлика от случаите, когато то не се налагаше. Бурго изкара деня без сериозно произшествие и докато яздеха към вкъщи, той увери сър Козмо, с глас, който бе почти приповдигнат, че кобилата Спинстър е най-добрият кон в неговата конюшня. Спинстър наистина се справи отлично през този ден и в края на сезона бе продадена за триста гвинеи именно заради това нейно представяне. Но аз съм склонен да мисля, че кобилата не бе нищо особено. Конете винаги улавят нещо от темперамента на своите ездачи и когато някой мъж иска да счупи врата си, животното привидно ще се опита да му помогне, но на практика ще го спаси. Във всеки случай Бурго не счупи врата си и настроението му по време на вечерята бе много по-добро, отколкото на закуска.
В уречения ден и час господин Палисър пристигна в Монкшейд. Целта, която преследваше, бе да си осигури подкрепата на либералната партия и не можеше да си позволи да пренебрегне покана от влиятелен мъж като сър Козмо, който имаше свой собствен кръг от приближени в Камарата, съставен от четирима или петима провинциални джентълмени, които, също като него, бяха плешиви и не обичаха да мислят. Сър Козмо бе един от хората, чието одобрение господин Палисър трябваше да спечели на всяка цена и по тази причина той замина за Монкшейд, въпреки че лейди Гленкора не можеше да го придружи.