— Много жалко наистина — заяви лейди Монк. — Нямахме търпение да приемем лейди Гленкора в дома си.
Господин Палисър обяви, че съпругата му била покрусена от факта, че не може да предприеме това пътуване. Но в замъка Гадъръм се почувствала толкова зле, че разтревоженият й съпруг я посъветвал да си стои вкъщи, за да може да се възстанови.
— Надявам се, че не е нещо сериозно — отвърна лейди Монк със скръбно изражение, което изглеждаше толкова искрено, че някой външен наблюдател би си помислил, че тя милее за представителите на рода Палисър.
След това господин Палисър обясни, че лейди Гленкора сторила голяма глупост, като излязла да се разхожда на лунна светлина, а нощта била особено мразовита. Направила го, за да покаже развалините на Мачинг на една своя приятелка, която, безразсъдно и неразумно, позволила на лейди Гленкора да остане навън прекалено дълго и да се простуди.
— Каква ужасна постъпка! — натърти лейди Монк.
— Наистина ужасна — съгласи се господин Палисър, говорейки за Алис с нещо, наподобяващо злоба. — В Гадъръм това простудяване още повече се влоши и се видях принуден да я заведа вкъщи.
В този миг Лейди Монк прозря нещо много важно: господин Палисър наистина вярваше, че жена му си бе останала вкъщи, защото е болна, а не защото се боеше от Бурго Фицджералд. Тя бе умна и съобразителна жена и не се съмняваше, че отсъствието на лейди Гленкора се дължеше на страха й от бившия й любовник, а не на среднощната разходка из развалините на Мачинг. Лейди Монк не можеше да бъде заблудена по този въпрос. Но бе осъзнала, че господин Палисър е бил заблуден. И тъй като бе права, трябва да се върнем за малко в Мачинг и да видим какво се бе случило там след заминаването на Алис Вавасор.
Алис бе казала на госпожица Палисър, че трябва да бъдат предприети стъпки, за да може лейди Гленкора да бъде спасена от тази визита в Монкшейд. Госпожица Палисър се бе съгласила и след заминаването на Алис бе взела решение да каже всичко на господин Палисър. Но когато дошъл моментът да го направи, смелостта й изневерила. Не бе успяла да намери думите, с които да предупреди съпруга, че жена му няма да е в безопасност в компанията на бившия си любовник. След това бе решила, че може би ще й бъде по-лесно да говори със самата лейди Гленкора, колкото и унизително да бе това, и го бе направила успешно.
— Гленкора, надявам се, че няма да ми се разсърдиш, ако ти кажа нещо? — попита госпожица Палисър, когато намери подходящ момент.
— Зависи какво е това нещо — отвърна лейди Гленкора.
Тук трябва да посочим, че съпругата на господин Палисър не бе направила достатъчно, за да се хареса на неговите братовчедки. А може би трябваше, имайки предвид, че ги бе заварила в дома си. Лейди Гленкора ги смяташе за твърде груби и надменни и прекалено горди от това, че носят името Палисър. Освен това се бяха опитали да я поучават и едва ли е нужно да казвам, че никоя млада съпруга не би простила подобен опит от страна на неомъжените роднини на своя съпруг. Лейди Гленкора несъмнено се държеше студено с тях и госпожица Палисър бе напълно наясно с това.
— Ами… това, което искам да ти кажа, е неприятно, но ще се опитам да го смекча — отвърна тя, оценявайки трудността на задачата си.
— Но защо изобщо ще го казваш, щом е неприятно? Но хайде, щом трябва да бъде казано, искам да го чуя.
— Разбрах, че ще ходиш в Монкшейд с Плантагенет.
— И какво от това?
— Скъпа Гленкора, според мен не бива да ходиш. Не си ли съгласна?
— С кого си говорила? — попита лейди Гленкора с остър тон.
— С никого не съм говорила…
— Нима Плантагенет ти е казал нещо?
— Нито дума — отвърна госпожица Палисър. — Можеш да бъдеш сигурна, че не би говорил за това с друг, освен с теб. Скъпа Гленкора, не бива да ходиш там. Казвам го с любов и загриженост за теб, повярвай ми!
Докато говореше, тя протегна ръка към снаха си, която я взе.
— Може би ти вярвам — прошепна Гленкора.
— Трябва да ми повярваш! Хората могат да бъдат толкова безмилостни и жестоки.
— Не ме интересува какво говорят хората.
— Но той се интересува.
— Вината не е моя. Не искам да ходя в Монкшейд. Двете с лейди Монк доскоро бяхме приятелки, но сега не искам да я виждам. Не съм уреждала тази визита. Плантагенет го направи.
— Но няма да те заведе там, ако му кажеш, че не искаш да ходиш.
— Казах му и той ми отговори, че трябва да отида. Едва ли ще ми повярваш, но дори му казах защо смятам, че не бива да ходя. Отговори ми, че това е глупава прищявка, която трябва да преодолея и че не ми отива да се страхувам от някой мъж.