— Знаеш, че не искам никакви лъжи, Кейт.
— Зная, че ми е много трудно да разбера какво искаш. Зная, че от няколко години се опитвам да открия какво искаш и се кълна, че повечето ми опити са неуспешни. Предполагам, че искаш да се омъжиш за господин Грей, но в никакъв случай не съм сигурна. Предполагам, че последното нещо, което би искала, е да се омъжиш за Джордж?
— Съвсем последното. За това поне си права.
— Алис! Кълна се, че понякога се държиш наистина ужасно с мен. Караш ме да се чудя дали повече те мразя или обичам. Знаейки за чувствата ми към Джордж, не мога да разбера как можеш да говориш за него с такова презрение в мое присъствие!
След тези думи Кейт Вавасор изхвърча от стаята и се затвори в спалнята си. Алис я откри там обляна в сълзи и се почувства задължена да й се извини, въпреки че не й дължеше извинение. Кейт бе запозната с обстоятелствата около старата й връзка с брат й. Бе обявила категоричното си съгласие с правилността на онова, което Алис бе сторила. Бе признала, че поведението на брат й Джордж бе направило брака им невъзможен. Следователно вината за споменаването на този брак бе нейна. И това в никакъв случай не бе първото й подобно провинение. До момента, в който Алис се бе сгодила за господин Грей, тя бе говорила за Джордж само като за братовчед на своята приятелка, но сега постоянно правеше намеци за тяхното общо минало, което и тримата трябваше да се опитат да забравят. При тези обстоятелства нима лейди Маклауд не беше права за това, че Джордж Вавасор не е трябвало да бъде канен да ги придружава в Швейцария?
Скромното вечерно парти премина в спокойна атмосфера и ако то бе единственото доказателство за лондонската разпуснатост на господин Грей, значи обвинението към него е било съвсем несправедливо. Двамата млади мъже не се бяха срещали преди и Вавасор се бе отправил към къщата на чичо си с нагласата не само да не хареса, но и да намрази своя наследник в сърцето на Алис. Но в това отношение той бе или разочарован, или удовлетворен.
— Не се свени да изразява мнението си — каза той на Кейт на път за вкъщи.
— О, да, има дар слово.
— И не говори като позьор, както очаквах. Освен това е необикновено красив.
— Мислех, че мъжете никога не забелязват това в други мъже. Аз никога не го забелязвам в тях.
— Аз го забелязвам във всяка жива твар — мъже, жени, коне, кучета и дори прасета. Обичам да съзерцавам красиви неща. Мисля, че това е типично за всички грозни хора.
— Нима си изпаднал в захлас по Джон Грей?
— Не съм. Рядко изпадам в захлас по каквото и да било. Но той говори така, както всеки мъж трябва да говори. Как само обори чичо Джон за онези актьори! А ако има нещо, е, което чичо да е запознат, то това е театралната сцена отпреди двайсет години.
Повече не говориха за Джон Грей, но Кейт познаваше брат си достатъчно добре, за да знае, че тези похвали не означаваха много. Понякога Джордж Вавасор говореше от сърце и правеше това по-често пред сестра си, отколкото пред други хора, но думите му обикновено идваха от главата.
В деня след скромната вечеря на улица „Кралица Ан“ Джон Грей се отби, за да се сбогува със своята годеница. И тя несъмнено бе това, въпреки онези несъстоятелни аргументи, които бе използвала, за да убеди самата себе си, че все още можеше да се освободи, ако желаеше. Независимо от факта, че почти не се бе отделял от Алис през последните три дни, господин Грей още не я бе питал за датата на тяхната сватба. Бе прекарал дълги часове насаме с нея в онази грозна зелена дневна, но дори не бе подхванал темата. Бе й разказал много за Швейцария, която познаваше добре, но тя още не бе виждала. Бе й говорил за своята градина и за родната си къща, която Алис бе посетила веднъж с баща си, по време на една визита в Кеймбридж. И бяха обсъдили много други въпроси, които нямаха пряко отношение нито към неговите, нито към нейните дела, тъй като господин Грей умееше да си служи с думите по начин, който бе приятен за неговите слушатели. Но преди това последно сбогуване той дори не бе споменал въпроса, който толкова го вълнуваше.
— И така, скъпа Алис — рече той в последния възможен момент, — какво ще кажеш по темата за домашните дела?