— Може би така ще бъде най-добре — отвърна той и я последва в дневната, където току-що бяха запалили камината.
— Алис, трябва да говорим за твоя годеж — започна той.
— Защо не седнеш, татко? Не ми е приятно да стоиш надвесен над мен по този начин.
Той бе застанал с гръб към огъня, но сега изпълни молбата й и седна срещу нея.
— Бях много огорчен, когато научих за този годеж във Вавасор.
— Съжалявам, че си бил огорчен, татко.
— Бях огорчен. Трябва да призная, че така и не разбрах защо се отнесе толкова зле с господин Грей.
— О, татко, това вече е в миналото. И нека си остане там.
— Той знае ли за годежа ти за Джордж?
— Утре по това време вече ще знае.
— Тогава ще те помоля да ми направиш една голяма услуга и да отложиш изпращането на писмото си до него.
Алис мълчеше.
— Не съм отправял много такива молби към теб, Алис. Ще изпълниш ли тази?
— Имам дълг да му кажа истината.
— Но може би отново ще промениш мнението си.
Алис не отговори веднага, защото се почувства дълбоко засегната от обвинението, което съдържаха думите на баща й. В него все пак имаше частица истина и това я принуди да отстъпи.
— Нямам право да заявя, че това би било невъзможно — каза тихо тя.
— Точно така — кимна баща й. — И следователно ще бъде по-добре да отложиш изпращането на писмото.
— Колко дълго искаш да отлагам?
— Докато двамата се съгласим, че е време господин Грей да научи.
— Не, татко, не мога да се съглася с това. Чувствам се длъжна да му съобщя незабавно. Нараних го дълбоко и не искам да му причинявам повече болка.
— Несъмнено го нарани, мила моя, и то много дълбоко — каза господин Вавасор, отклонявайки се от темата. — И ми се струва, че ще изпитва тази болка до сетния си час, ако нещо не се промени.
— Надявам се, че няма да е така. Вярвам, че няма да е така. Сигурна съм.
— Но в момента мисля за теб, а не за него. Когато ми съобщи, че възнамеряваш да…
Алис трепна, защото очакваше да чуе ужасната дума, използвана по-рано от дядо й. Господин Вавасор се спря в последния момент, за да й спести унижението.
— … да развалиш годежа си с господин Грей — продължи той, — аз не ти казах нищо. Не бих те накарал да се омъжиш за някой против волята си, въпреки че бе обещала, че ще се омъжиш за него. Но когато разбрах, че си се сгодила за братовчед си Джордж, това е друг въпрос. Нямам добро мнение за братовчед ти. Всъщност мнението ми е много лошо. Длъжен съм да ти кажа, че той има много лоша репутация.
Баща й направи пауза, но Алис мълчеше.
— Може би трябваше да ти кажа това, когато реши да пътуваш с него — продължи Джон Вавасор. — Но не исках да огорчавам нито теб, нито сестра му. Но оттогава чух още по-лоши неща за него. Много по-лоши отпреди.
— Не ми ги каза тогава, можеш да ми ги спестиш и сега — отвърна Алис.
— Не, миля моя. Не мога да ти позволя да се жертваш, без да ти кажа, че го правиш. Ако не бяха парите ти, той никога не би се оженил за теб.
— Наясно съм с това — рече Алис. — Самият той ми го каза.
— И въпреки това ще се омъжиш за него?
— Разбира се, татко. Струва ми се, че хората имат престорено отношение към парите в брака — дори бих казала лицемерно отношение. Защо да се ядосвам на мъж, който иска онова, към което всеки мъж се стреми? В момента Джордж има нужда от пари, за да подпомогне кариерата си. Не би могъл да се ожени без пари.
— Тогава защо не му дадеш парите, без да му даваш самата себе си? — попита той с ирония.
— Точно това възнамерявам да направя, татко — каза Алис.
— Какво?! — подскочи Джон Вавасор. — Смяташ да му дадеш парите си, преди да се омъжиш за него?
— Разбира се, ако ги поиска. Или по-скоро толкова, колкото поиска.
— Небеса! — възкликна той. — Алис, сигурно си полудяла.
— Защо? Защото давам пари на свой приятел? — попита тя. — Ако това е лудост, определено не се срамувам от нея.
— Вече дала ли си му някакви пари?
— Нито шилинг, татко. Не ме гледай така, моля те. Ако не бях приела предложението му, нима щеше да ме наречеш луда за това, че съм дала пари назаем на братовчед си?
— Щях да кажа, че си прахосала парите си, но не е станало нищо фатално. По-скоро бих предпочел да му дадеш половината от всичко, което притежаваш, но без да му даваш ръката си, отколкото да му дадеш един шилинг с обещанието, че ще се омъжиш за него.