— Още не говори за това — рече той на Сюърд. — Когато въпросът бъде решен, малкото хора, които ме познават, ще бъдат уведомени. Но все още не е напълно сигурно и докато имам съмнения, предпочитам да не обсъждам темата.
Не бе казал нищо повече по въпроса и не бе обвинил Алис в нищо, но Сюърд бе предположил, че жената бе зарязала неговия приятел и бе заключил, че тя е коравосърдечна и вероломна. Освен това знаеше, че господин Грей никога нямаше да си потърси друг човек, с когото да сподели живота си.
Тази сутрин и двамата имаха поща и вниманието на Сюърд бе заето с писмата, които бе получил. Веднага след като докосна своите, Грей осъзна, че едно от тях бе от Алис и веднага го отвори. Направи го спокойно, но без престореното равнодушие, с което Джордж Вавасор бе отворил писмото й от Уестморланд.
„Трябва веднага да ти кажа, започваше Алис без каквито и да било предисловия (Ох, какви трудности бе изпитала да завърши това изречение!), че братовчед ми Джордж Вавасор повтори своето предложение за брак и аз го приех. Казвам ти това, с цел да ти спестя пътуването, което се зарече да направиш последния път, когато се видяхме в Челтнъм. Не смятам да описвам обстоятелствата, довели до този годеж, защото нямам право да предполагам, че би искал да ги знаеш. И едва ли имам право да те помоля да ми повярваш, че въпреки всичко, което сторих, аз винаги се опитвах да бъда искрена и почтена. Много добре знам, че освен това бях невежа, глупава и още много други неща. Иначе нямаше да поглеждам назад към последните няколко години от живота си и да изпитвам такъв срам. Мога само да ти се извиня за обидата, която ти нанесох, но не бих посмяла да те помоля да ми простиш.
Беше се измъчила при писането на това писмо и бе унищожила десетки неуспешни опита да го завърши. И го бе изпратила, без да изчете последните няколко реда. „Ще научи за годежа и само това има значение, каза си тя.“
Господин Грей изчете писмото два пъти, като остави другите, които бе получил, недокоснати на масата за закуска. Всяка дума, която прочиташе, му причиняваше агония. До този момент бе хранил надежди. Фактът, че Алис бе започнала да се съмнява в правотата на решението си да приеме предложението му и дори се бе опитала да избяга от него, го бе притеснил, но си бе казал, че това е просто един необоснован страх, който с времето щеше да избледнее. Фантазия, която щеше да бъде излекувана. И бе решил да се посвети на това да намери лек. Но бе имало едно нещо, което го бе изпълвало със страх. Беше се убедил, че това нещо няма как да се случи, но то се бе случило.
Никога не бе харесвал Джордж Вавасор и винаги се бе страхувал от него. Този страх не бе свързан с нещо, което Вавасор можеше да му причини, защото двамата почти не се познаваха. Но той се страхуваше от влиянието му над Алис. Страхуваше се и от влиянието на сестра му Кейт. Разбира се, той не би могъл да каже на Алис да не слуша братовчедите си. Това би било невъзможно за него. Не беше в характера му да подценява хората, които обичаше. Дали помните тона на неговия отговор на писмото, в което Алис го бе информирала, че ще замине за Швейцария в компанията на братовчед си Джордж? Бе написал нещо, с чувство за хумор, което Алис после бе прочела на двамата си приятели със задоволство. Не го бе написал, защото харесваше мъжа. Всъщност изобщо не го харесваше. Но не можеше да покаже, че не вярва в благоразумието на жената, която обичаше и за която възнамеряваше да се ожени.
Вече споменах, че писмото на Алис му причини истинска агония. Докато седеше и се взираше в листа пред себе си, той изпитваше повече болка, отколкото бе изпитвал някога през живота си. Но нищо в изражението му не издаваше този факт. Сюърд бе получил дълъг ферман, несъмнено свързан с преподавателската му дейност, и го четеше с кротко задоволство. Дори не му мина през ума да вдигне поглед към Грей, но ако го бе направил, съмнявам се, че нещо щеше да привлече вниманието му.