Въпреки че бе дълбоко наранен, Грей не си позволи да изпадне в отчаяние. Да, сега имаше по-малко надежда отпреди, но може би все още имаше надежда — ако не за него, то поне за нея. Той знаеше, че Джордж Вавасор беше дързък и безразсъден мъж, който вечно се нуждаеше от пари. Този брак щеше да разори Алис Вавасор. Каквото и да бе неговото бъдеще, трябваше да се опита да спаси нейното. Братовчед й несъмнено искаше парите й. А може би щеше да се задоволи единствено с парите й и да я остави на мира?
— Сюърд — каза той най-накрая, обръщайки се към своя приятел, който още не бе стигнал до края на писмото си.
— Някакъв проблем ли има? — попита Сюърд.
— Ами… да, може да се каже. Опасявам се, че се налага да те оставя сам и да замина за Лондон.
— Надявам се, че никой не се е разболял?
— Не, никой не се е разболял. Но трябва да замина за Лондон. Госпожа Бол ще се погрижи за теб. Надявам се, че не ми се сърдиш.
Сюърд го увери, че не му се сърди и че е отлично запознат с възможностите и добрите намерения на камериерката му, след което добави, че е съвсем близо до колежа си и разбира се, че ще се върне там. Той много искаше да попита Грей за целта на това внезапно пътуване и дали то бе свързано с неприятностите около годежа, но знаеше, че приятелят му не обича подобни въпроси, така че си замълча.
— Защо не останеш тук? — попита Грей след кратка пауза. — Иска ми се да го направиш, приятелю. Наистина ми се иска.
Имаше нещо умолително в тона му, което веднага направи впечатление на Сюърд.
— Ако мога да ти бъда полезен по някакъв начин, разбира се, че ще остана.
Известно време Грей мълчеше, след което отвърна:
— Иска ми се да го направиш. Наистина.
— Тогава ще остана.
Последва нова дълга пауза.
— Получих писмо от… госпожица Вавасор — рече след малко Грей.
— Новините добри ли са?
— Не, не са. Поне за мен. Не съм сигурен, че мога да ти кажа. Бих ти казал всичко, ако имах време, защото трябва да знаеш цялата история, за да не останеш с грешно впечатление. Има неща, които един мъж не може да каже на никого.
— Наистина има — отвърна Сюърд.
— Много ми се иска да знаеше всичко така, както го знам аз, но това е невъзможно. Има неща, които се случват за един ден, но не могат да бъдат обяснени за цял живот.
Последва нова пауза.
— Тази сутрин получих лоши новини и трябва незабавно да замина за Лондон. Ще ме закараш ли до гарата в Ели, за да мога да пристигна преди дванайсет? Може да се върна още утре и със сигурност ще го направя, преди да е изтекла една седмица. Но мисълта, че ще те заваря тук, ще ми носи утеха.
Сюърд се съгласи с този план и тръгнаха в единайсет. Изминаха първите няколко километра в мълчание.
— Сюърд — каза Грей най-накрая, — ако не успея да постигна онова, което съм намислил, най-вероятно никога повече няма да ме чуеш да споменавам името Алис Вавасор. Но трябва да знаеш, че в нито един момент не съм променял мнението си за нея и не бива да възприемаш мълчанието ми като такава промяна. Разбираш ли ме?
— Мисля, че да.
— За мен тя е най-прекрасното създание на този свят. Възможно е след този ден съдбите ни окончателно да се разделят, но това не означава, че мнението ми за нея ще се промени. Искам ти, като мой близък приятел, да знаеш колко високо я ценя, дори и да не споменавам името й.
Сюърд го увери, че ще запомни това и завършиха пътуването си в мълчание.
Грей изпрати телеграма на Джон Вавасор от гарата в Ели, за да го уведоми, че този следобед ще се отбие в офиса му на Чансъри Лейн. Вероятността господин Вавасор да бъде в офиса си не бе особено голяма, но в този случай бе там, когато получи телеграмата и остана чак до четири и половина, което бе много необичаен час за него, за да приеме господин Грей.
— Тя писа ли ти? — попита Вавасор, веднага щом Грей влезе в неприветливата стаичка, която всъщност не се намираше на Чансъри Лейн, а близо до тази улица.
— Да — отвърна Грей. — Писа ми.
— И ти е казала за братовчед си Джордж. Опитах се да я убедя да не ти пише, но е много вироглава.
— Защо си опитал да я спреш? Колкото по-скоро ми каже, толкова по-добре.
— Надявах се, че може да се разколебае. Не знам какво мислиш по въпроса, Грей, но това е най-голямото нещастие, което някога ме е сполетявало. А съм преживявал големи нещастия — добави той, мислейки за онзи период от живота си, когато се бе срамувал от работата си.