Каква бе първата стъпка, която Джордж Вавасор трябваше да предприеме, за да получи парите на братовчедка си? Бе отишъл при нея, за да поиска любовта й, но тя бе потръпнала от ужас. С това бе започнал съвместният им живот като годеник и годеница. Той много добре знаеше, че парите щяха да бъдат на негово разположение, ако ги поискаше. Но при тези обстоятелства, как можеше да ги поиска? Ако й пишеше, нима трябваше просто да я помоли за парите, без да говори за любов? Ако отидеше да я види, нима трябваше да се държи така, сякаш е дошъл да говори по работа с банкера си?
Накрая реши, че Кейт можеше да свърши тази работа вместо него. Всъщност отдавна бе достигнал до заключението, че сестра му трябва да играе ролята на посредник между него и Алис по всички въпроси, свързани с пари. Можеше да говори с Кейт така, както не би могъл да говори с Алис. Женските разговори за пари се отличаваха с романтична фразеология, която ги омекотяваше и с която той не умееше да си служи достатъчно ефективно. Да, трябваше да говори с Кейт и с тази цел замина за Уестморланд и отседна в малката крайпътна странноприемница в Шап, която добре познаваше. Писа на сестра си, за да й каже, че ще бъде там и я помоли да се отбие да го види възможно най-скоро, за предпочитане още на сутринта след първата му вечер там. Самият той пристигна в Шап с вечерния влак от Лондон. Там имаше гара, безспорно построена с идеята това диво и отдалечено място да се възползва от преимуществата на цивилизацията, но се съмнявам, че местните хора бяха особено благодарни. Съдържателят на странноприемницата със сигурност не беше благодарен. Преди откриването на гарата, животът в Шап се бе въртял около две неща: дилижанса и пощата. Шап бе важна спирка по пътя между Ланкастър и Карлайл и въпреки че селцето бе заобиколено от голи чукари и времето бе студено и ветровито (карайки пътниците да се радват, че не са родени там), местните хора се бяха гордели с дилижанса и пощата. Сигурен съм, че много от тях все още си спомнят с тъга за отминалите славни дни.
Вавасор пристигна в малката странноприемница малко след девет часа. Нощта бе непрогледно тъмна, а вятърът бе толкова бурен, че трябваше да придържа шапката си с ръка. „Какво противно място за живеене, помисли си той и реши, че ако някой ден получи тази възможност, незабавно ще продаде Вавасор Хол въпреки всички семейни връзки. Що за глупост, каза си той, да продължаваш да живееш на такова място, без да имаш парите да го правиш като истински джентълмен, само защото предците ти са го построили.“ След това се запита дали някъде по света имаше по-невеж, упорит и безполезен старец от дядо му, както и по-голям глупак.
— А, господин Джордж! — възкликна съдържателят, когато Вавасор влезе. — Радвам се да ви видя. Отдавна не сте идвали.
Но Джордж нямаше желание да си говори с ханджията и да му обяснява защо не бе отседнал във Вавасор Хол. Мъжът най-вероятно знаеше. Несъмнено бе разбрал, че старецът се е скарал със своя внук и може би дори знаеше причината. Но дори и да подозираше това, Джордж не го спомена. Просто изръмжа нещо в отговор и седна пред огъня в салона, който едва тлееше. Помоли да му приготвят малката дневна на втория етаж и прекара вечерта сам, без да обръща внимание на ханджията, който на няколко пъти се опита да го заговори. Накрая Джордж каза, че има главоболие и иска да бъде оставен на мира.
„Винаги е бил от онези сприхави младежи, които нямат добра дума за никого, рече си ханджията. Сякаш тази рана през лицето е стигнала чак до сърцето му.“
Джордж все пак бе оставен на мира. Той се чудеше дали нямаше да е по-добре веднага да помоли Алис за две хиляди лири. Така щеше да си спести унижението от необходимостта да я моли за втори заем преди сватбата. Беше много неспокоен. През цялото време си бе казвал, че братовчедка му го обича. Бе заподозрян това, докато двамата бяха в Швейцария. Подозрението му се бе задълбочило, когато тя избрала да развали годежа си с Джон Грей, и се потвърдило, когато приела предложението му за брак. Той бе жесток, себичен и дори нечестен мъж, но досега се бе наслаждавал на мисълта, че Алис все още го обича, въпреки всичките перипетии, през които бе преминала връзката им. Но насладата му се превърнала в жлъч по време на онзи разговор на улица „Кралица Ан“. Веднага бе прозрял истината. Един мъж на възрастта на Джордж Вавасор трябва да е или много суетен, или напълно неопитен, за да не разбере чувствата на една жена към себе си. Когато Алис се бе опитала да избяга от прегръдката, за която я помолил, Джордж бе осъзнал истината. Сърцето му се късаше и беше бесен. Трябваше веднага да я отритне, така, както тя бе отритнала него. И щеше да го направи, ако не се нуждаеше от парите й. Джордж не можеше да се заблуждава по този въпрос. Не можеше да си го позволи.