Вавасор Хол се намираше на около осем километра от Шап и Кейт се чудеше как да посети селото без знанието на дядо си и без той да разбере целта на това посещение. Можеше да отиде пеша и разходката нямаше да е по-дълга от онази, която двете с Алис бяха направили до Суиндейл, но вървенето по главен път до странноприемница не беше същото, като вървенето по склона на хълм до езеро. Ако се бе изцапала, изкаляла или измокрила по време на разходката до Суиндейл, това щеше да бъде повод за смях, но брат й едва ли щеше да се зарадва, ако я види да влиза в „Лоутър Армс“ в подобно състояние. По тази причина трябваше да помоли дядо си да й даде да ползва колата за излети.
— Къде искаш да отидеш? — попита остро той.
В имения като Вавасор Хол, семейният кон обикновено върши двойна работа. Един ден тегли господарката на къщата, но не е прекалено горд да тегли тор на следващия. И винаги се оказва, че господарят на къщата смята торта за по-важна от дамата. Ето защо старият земевладелец гледаше с лошо око на всяка молба за ползване на животното.
— Само до Шап, дядо.
— До Шап! Какво ще правиш в Шап, за Бога? Там няма магазини.
— Няма да ходя по магазини. Искам да се видя с някого.
— С кого?
Кейт изведнъж реши, че може да каже истината на дядо си.
— Брат ми е дошъл от Лондон — отвърна тя. — Отседнал е в странноприемницата. Не смятах да ти казвам, защото не искам да споменавам името му, докато не си му позволил да се върне тук.
— И очаква да го приема тук сега, така ли? — попита старецът.
— О, не, сър. Съмнявам се, че има подобни очаквания. Дошъл е, за да говори с мен. По работа, струва ми се.
— По работа? Каква работа? Предполагам, че ще ти поиска пари.
— Мисля, че се отнася за брака. Предполагам, че иска да убедя Алис да не го отлага.
— Виж какво, Кейт. Ако някога му дадеш парите си, или ако му дадеш някаква част от тях, никога повече няма да говоря с него. При никакви обстоятелства. Има и още! Въпреки всичко, случило се между нас, той ще наследи имението, след като умра… освен ако не променя завещанието си. Но ако му дадеш парите си, ще го променя и той няма да получи нито шилинг след смъртта ми. Можеш да вземеш коня, за да отидеш до Шап.
Какво злополучно стечение на обстоятелствата бе накарало дядо й да й отправи подобен ултиматум тази сутрин? Кейт вече бе решила да помоли брат си да използва малкото й състояние. Тя се страхуваше, че той бе дошъл заради парите на братовчедка си, с идеята да се възползва от предложението й. Мисълта почти я бе накарала да се изчерви от срам и тя си бе казала, че брат й на всяка цена трябва да бъде спасен от това изкушение. Знаеше, че парите бяха необходимост за него и не можеше да се кандидатира без тях. Въпреки че споделяха много, тя не знаеше почти нищо за финансовото му състояние. Но бе почти сигурна, че не разполага със собствени средства. А писмото, с което я бе помолил да дойде при него в Шап, съдържаше няколко намека, които я бяха настроили на финансова тема.
Докато се клатушкаше по лошия път до Шап, тя достигна до заключението, че леля Гринаул бе човекът, който трябваше да покрие предизборните му разноски. Редно е да посоча, че Кейт бе готова да му даде парите си без миг колебание и без да си помисли, че той би постъпил нередно, ако ги приеме. И не би се противопоставила на желанието му да вземе парите на Алис, ако тя бе просто негова братовчедка. Кейт вярваше, че всички представители на рода Вавасор бяха длъжни да подкрепят бъдещия глава на семейството в неговия опит да постигне нещо, което, поне според нея, щеше да бъде от полза за цялото семейство. Но не можеше да понесе мисълта, че брат й ще вземе пари от момичето, за което се бе сгодил.
В същото време не виждаше причина защо да не се възползва от отзивчивостта на леля Гринаул. Тя вече й бе отправила няколко щедри предложения, които Кейт бе отказала, тъй като не желаеше да дължи пари на никого, дори на леля си, освен ако това не бе абсолютно наложително. Но що се отнасяше до предизборната кампания на брат й, нямаше да се поколебае да я помоли за съдействие и бе сигурна, че ще го получи.
— Дядо знае, че си тук, Джордж — рече Кейт, след като се поздравиха.
— По дяволите! И защо му каза?
— Не можех да взема колата, без да му кажа защо ми трябва.